ЗА МУЗЕЯ
КЪЩАТА КЪДЕТО ГЕО МИЛЕВ Е ИЗРАСНАЛЖИВЯЛИ ТВОРИЛ
ПРЕЗ 1952 ГОДИНА
СЕ РАЖДА ИДЕЯТА
През 1952 година се ражда идеята за превръщането на къщата в Стара Загора, където е израснал Гео Милев, в музей. Основни инициатори са живите по това време негови приятели поети Николай Лилиев, Николай Райнов, Ламар, Людмил Стоянов, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев /последните двама по това време живеят в Стара Загора/ и др. Друга част от основните инициатори са майката на поета, жена му, неговия брат Борис и четирите му сестри, както редица други родственици и приятели на Гео Милев.
Към тези инициатори се присъединява и обществеността на Стара Загора, както и Общинския съвет на града. Започват и по-конкретни действия. Запазена е засилена преписка между Общинския съвет и Министерския съвет на НРБ. Имотът на Милю Касабов се отчуждава и към края на 1952 година започват строителните и възстановителните работи върху обекта.
На 27 септември 1953 година
МУЗЕЯТ Е ОТКРИТ
Първоначално Къща музей “Гео Милев” има повече “етнографски” характер. Стаите – три на брой, са възстановени почти сто процента както са изглеждали в началото на миналия век, когато Георги Касабов е бил ученик в Стара Загора. Уредени са мобилни платна със снимков материал и документи, свързани с живота и творчеството на Гео Милев.
Родителите и роднините на поета правят първото си голямо дарение – редица ръкописи, писма, рисунки на Гео Милев, както и голяма част от личната му библиотека: книги и списания на няколко езика.
ПРЪВ
УРЕДНИК
Пръв уредник на Къща музей “Гео Милев” е поетът Иван Хаджихристов. Започва събирателската и изследователската работа върху живота и творчеството на Гео Милев. Разпращат се писма до негови близки приятели и сътрудници да разкажат за работата си с Гео Милев, както и да характеризират личността му.
ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
МУЗЕЯТ РЕШИТЕЛНО СЕ ПРОМЕНЯ
Многото посетители от страната и от чужбина изискват съвременни и модерни условия, които старата къща с малки стаи и коридорчета не предоставя. В началото на 70-те години се изгражда експозиционната зала към музея. Самата експозиция претърпява няколко решения. Първоначално тя е с високи пана с фотоси, а от средата на 80-те години открива врати най-новата експозиция на музея, която и до днес е сред най-модерното, което е създадено в сродните музеи. Създадената тогава от специалисти от ДЗУ – Стара Загора аудио-визуална техника дава възможност филмът за Гео Милев да се възприема емоционално от посетителите. Осветлението, музиката, визията и специалните светлинни и музикални ефекти създават усещането за спектакъл.
В КЪЩАТА
МУЗЕЙ “ГЕО МИЛЕВ”
В Къща музей “Гео Милев” работят трима души: главен уредник, уредник и чистачка. Общо взето през годините административната структура е била същата.
Музеят е от национално значение и е държавен. Стопанисва се от общината и е на негова издръжка.
Неофициално музеят винаги е имал един отговорник от семейството на Гео Милев. В първите години това е Пенка Касабова, която наблюдава дейността на музея и участва безвъзмездно в работата му с идеи и конкретни предложения. На нея се дължи възстановяването на градината в автентичния й вид със съответните цветя в различните сезони на годината. От началота на 80-те години на миналия век до днес своеобразен отговорник от семейството на поета е дъщеря му Леда Милева, която е и почетен председател на Международна фондация “Гео Милев”
МУЗЕЯТ
ИМА ДВА ФОНДА
Музеят има два фонда – Основен и Научно-спомагателен. Основният фонд съдържа 1756 методически единици. Това са ръкописи, писма, дневници на Гео Милев, негови лични вещи, рисунки, преводи, голяма част от личната му библиотека. Почти 95 – 98 процента от Основния фонд са дарения от роднините и близките на поета. Първото голямо дарение от 1953 година е на майката Анастасия Касабова, от брат му Борис Касабов и от съпругата му Мила Керанова. В по-късните години дарения правят сестра му Пенка Касабова и дъщерите му Бистра Аврамова и Леда Милева. Научно спомагателния фонд съдържа 1589 методически единици. Това са основно публикации, свързани с живота и творчеството на Гео Милев, както и негови преиздания на творбите му. Тук са спомените на неговоте съвременници, повечето в ръкопис. Тук са и многото вещи – битови, останали от родителите му.
ГЕО МИЛЕВ
ИЗСЛЕДВАН АВТОР
Гео Милев е общо взето изследван автор. Друг е въпросът за интерпретациите и някои тенденциозни идеологеми, които се лансираха преди години.
На живота и творчеството му са посветени много изследвания от различни автори. Едно от най-ценните изследвания е “Литературен архив Гео Милев”, издание на БАН от 1965 година с автор проф. Георги Марков. Много ценни за изследователите са двете фототипни издания на сп. “Пламък” /1986/ и на сп. “Везни” /1999/, редица сборници с нови изследвания. Много ценен е Био-библиографски указател “Гео Милев” /1985/ на Елена Фурнаджиева, както и нейното върхово дело “Летопис за живота и творчеството на Гео Милев”.
По-голямата част от сериозните изследвания за творчеството на Гео Милев са инспирирани от Международна фондация „Гео Милев” и Къща музей “Гео Милев”, а в не малко случаи научните конференции се организират от фондацията и музея и се финансират от общината.
Работещите в музея също имат свой принос. Поетът Рашко Стойков, дългогодишен главен уредник на музея, написа пиеса за Гео Милев, поемата си “77 стъпала”, както и редица други стихове. Сегашният уредник на музея литературният критик Георги Янев е публикувал десетки статии върху творчеството на Гео Милев, автор е на книгата „Баща и син” за взаимоотношенията между Милю Касабов и Гео Милев.
ГЕО МИЛЕВ
ДОБРЕ ПРИЕТ В ЧУЖБИНА
Гео Милев е добре приет и в чужбина. Негови произведения са публикувани в над 40 страни. През 2000 година на Международния панаир на книгата в Лайпциг, когато България беше домакин, представителите от немска страна проявиха интерес към Гео Милев и по тяхна идея Къща музей организира изложба с оригинални материали, свързани с контактите на Гео Милев с немски експресионисти – писатели, издатели, художници, театрили и др. Изложбата премина при голям интерес.
Музеят поддържа връзки с чужди изследователи и интерпретатори на творчеството на Гео Милев, както и с редица преводачи. Излезе компактдиск на поемата “Септември” на шест езика – български, немски, руски, френски, английски и японски.
През 1995 година бе създадена Международна фондация “Гео Милев” с почетен председател Леда Милева. Основната цел на фондацията е да подпомага научно-изследователската и популяризаторската дейност на Къща музей “Гео Милев”. По този повод бяха реализирани “Геомилеви дни”, които се провеждат обикновено в края на м. септември, когато е открита къщата музей. Експонират се изложби, правят се рецитали, поставят се пиеси, организират се кръгли маси и научни конференции. Дава се Национална награда на името на Гео Милев на автор за ярък принос в българската култура. Досега носители на наградата са били поетът Бойко Ламбовски, драматуржката Яна Добрева, художникът Никола Тороманов и поетите Валери Станков, Рашко Стойков, Георги Константинов. През 2009 г. Националната награда на името на Гео Милев бе връчена на поета, критика, журналиста и издателя Иван Гранитски. През 2011 г. на Геомилеви дни призът бе присъден на изкуствоведа и художествения критик доц. д-р Ружа Маринска. През 2013 г. българската поетеса и преводачка, културен деятел и дипломат и не на последно място дъщеря на Гео Милев, Леда Милева получи наградата на името на своя баща. Александър Шурбанов – писателят и преводачът на творби на английски и американски писатели бе удостоен с престижната награда през 2015 г. През 2017 в Стара Загора отново бе връчена Националната награда на именития поет, преводач и издател Гео Милев на българския писател, драматург и сценарист на филми и разбира се автор на произведения за деца Панчо Панчев, известен на малките читатели като Дядо Пънч.
