ЛЕТОПИС

15 Януари. 1895 г.

В с. Раднево, Старозагорско, се ражда първият син на учителите Милю и Анастасия Касабови – Георги.

Август. 1897 г.

Семейството на Милю Касабов се премества в Стара Загора, където бащата става книжар и издател.

Септември, 1900 г.

Георги Касабов тръгва на училище в първо отделение, тъй като вече знае да чете, пише и рисува.

Лятото на 1907 г.

Завършил ІІІ кл., Гео посещава с баща си Пловдив и София.

Септември, 1911 г.

Постъпва във Филологическия факултет на Софийския университет.

Лятото на 1912 г.

в Стара Загора и с. Мъглиж учи усилено сам немски език с оглед предстоящото заминаване за Германия.

17 Октомври, 1912 г.

Студент във Философския факултет на Лайпцигския университет. В София излиза първата книга на Гео Милев – преводът на “Дон Жуан” от А. С. Пушкин.

Лятото на 1913 г.

Завърнал се в България, се подготвя за приравнителен изпит по класическите езици, на който се явява в София през септември.

В списание “Листопад” е поместена първата статия от серията “Литературно-художествени писма от Германия” на Гео Милев, последвана от още 7 статии през 1914 г.

В Стара Загора Милю Касабов издава първото албумче за деца “При животните” със стихове на Гео и цветни илюстрации, доставени от него от Германия.

Май, 1914 г.

В кн. 4-5 на Подвързачовото списание “Звено” е поместена бележитата му статия “Модерната поезия” заедно с преведените от него стихове на 11 съвременни поети. По това време сътрудничи и на сп. “Борба” на Г. Бакалов.

30 Юли, 1914 г.

От Лайпциг през Холандия заминава за Лондон, за да научи по-добре английски и да се запознае с културните паметници на страната. Посещава и Стратфорд – родното място на Шекспир.

В Лондон се запознава с известния английски поет Емил Верхарн.

30 Юли, 1914 г.

От Лайпциг през Холандия заминава за Лондон, за да научи по-добре английски и да се запознае с културните паметници на страната. Посещава и Стратфорд – родното място на Шекспир.

В Лондон се запознава с известния английски поет Емил Верхарн.

18 Октомври, 1914 г.

Напуска Лондон на път за Германия. На следващия ден в Хамбург е задържан като английски шпионин и остава в ареста 11 дни до изясняване на случая.

31 Октомври, 1914 г.

Пристига в Берлин. Вечерта е в Лайпциг и започва последната университетска година. Тук пише първия вариант на “Панихида за поета П. К. Яворов”.

Януари – Февруари, 1915 г.

Пристига в Берлин. Вечерта е в Лайпциг и започва последната университетска година. Тук пише първия вариант на “Панихида за поета П. К. Яворов”.

28 юни, 1915 г.

Пристига в Берлин. Вечерта е в Лайпциг и започва последната университетска година. Тук пише първия вариант на “Панихида за поета П. К. Яворов”.

18 юли, 1915 г.

Предава дисертацията си на тема “Лириката на Рихард Демел с оглед на новата поезия”. Поради войната условията в университета са неблагоприятни. Трудът е върнат на докторанта за преработване.

8 Август, 1915 г.

Завръща се окончателно в България през Русе.

Януари – Февруари, 1916 г.

Издава своето “Ръководство за изучаване на немски език без учител”с псевдоним Д-р Григор Касиев.

12 март, 1916 г.

На “Първа класическа вечер” в Стара Загора е поставена пиесата “Едип цар” с режисьор Гео Милев. Любителската трупа, която дава няколко представления през зимния сезон, е организирана заедно с Никола Икономов.

23 март, 1916 г.

Постъпва в школата за запасни офицери в Княжево край София и е зачислен в 5 пех. рота, 4 взвод.

24 Юни, 1916 г.

В ШЗО Гео Милев завършва ръкописа на “Немско-български речник” (издаден едва през 1940 г.). Изпитите са от 15 юли до 10 август.

4 Септвмри, 1916 г.

Произведен в чин “Запасен старши подофицер” поради незадоволително представяне на изпитите.

26 Септември, 1916 г.

Зачислен като взводен командир от 2 рота на 34 пех. Полк се отправя на фронта при връх Кала-тепе край Дойран. През есента е в окопите. Пише импресиите “При Дойранското езеро” и “Ужасът на огнения бич”.

Януари – Април, 1917 г.

Назначен е за началник на подслушвателна команда в местността Студената скала край Дойран, където ползва немски, френски и английски език. На 20 април е произведен като офицерски кандидат.

28 Април, 1917 г.

Силна артилерийска канонада унищожава подслушвателната станция и избива войниците. Между труповете е намерен Гео Милев – тежко ранен в главата, с разбита челна кост и загуба на дясно око. Отнесен е в немски лазарет в пълно безсъзнание и разпознат там от негов роднина – лекар (Д-р Градецки от Стара Загора).

Юни, 1917 г.

Преместен в българската болница в Скопие, а през август в Александровската болница в София, където може вече да чете.

Декември, 1917 г.

Запознава се с бъдещата си съпруга – актрисата Мила Керанова.

Януари, 1918 г.

Все още в Александровската болница получава открит лист за пътуване в Германия, изпратен на лечение.

5 Февруари, 1918 г.

Пристига в Берлин и постъпва в частна клиника.

Март – Декември, 1918 г.

Направени са 11 операции за реконструкция на челната кост и клепачите на избитото око.

Поддържа усилена кореспонденция с баща си Милю Касабов във връзка с дейността на създаденото вече издателство “Везни”. В Стара Загора излиза студията на Гео Милев “Театралното изкуство” и преводите му на “Хамлет” от Шекспир, “Поетическо изкуство” от Боало и други книги.

Между операциите посещава изложби, концерти, театър; свързва се с творческите кръгове около експресионистичните издания “Die Aktion” и “Der Sturm”. Свидетел е на Ноемврийския бунт на спартакистите.

Под влияние на революционния кипеж в Германия и неговия погром той пише своите “Грозни прози”, отпечатани в “Пламък” през 1924 г.

Съставя изящно оформен поетичен албум с автопортрет, посветен на бъдещата му съпруга Мила Керанова, която е с него в Берлин.

Януари, 1919 г.

Последна операция на клепача и поставяне на изкуствено око.

1 Март, 1919 г.

Завръща се в България и отново е настанен в болница в София.

Април – Май, 1919 г.

Във в. “Заря” се появяват неговите 4 статии под общо заглавие “Художествена диагноза на българския театър”.

13 Юни, 1919 г.

Гео Милев и Мила Димова Керанова се венчават. Кумува Никола Икономов.

30 Август, 1919 г.

Ръководството на Народния театър, след разглеждане не негов постановъчен план, му възлага режисурата на пиесата “Мъртвешки танц” от А. Стриндберг.

15 Септември, 1919 г.

Започва издаването на сп. “Везни”, продължило до 1922 г. В него Гео Милев помества основната част от своето поетично, теоретично и критично творчество през този период.

Декември, 1919 г.

Подготвя се за лекционна дейност в София и провинцията – сказките ще бъдат на теми върху съвременната литература в Западна Европа и България.

Януари, 1920 г.

Премиера на “Мъртвешки танц” от А. Стриндберг в Народния театър, постановка на Гео Милев.

5 Февруари, 1920 г.

Ражда се дъщеря му Леда-Евгения.

9 Април, 1920 г.

“Възлага се на г. Гео Милев да режисира пиесата “Гиг и неговият пръстен”, за да се провери за втори път доколко са основателни домогванията му да заеме мястото на режисьор в Нар. Театър”.

Юни, 1920 г.

Изнася сказки в Кюстендил.

Ноември, 1920 г.

По случай 50-год. Лителратурна дейност на Иван Вазов наред с много културни дейци е бил награден с орден “За гражданска заслуга”, пета степен и Гео Милев.

1920 г.

Излизат “Железният пръстен. Първа книга стихове” на Гео Милев и “Експресионистично календарче за 1921”.

17 Април, 1921 г.

Ражда се втората дъщеря на Гео Милев – Бистра.

1921 г.

Продължава усилената преводаческа дейност на Гео Милев с издания на Библиотека “Везни” и на други издателства. Книгите са от най-известни съвременни и класически европейски писатели. Негови преводи се публикуват също в сп. “Везни” и други периодични издания. Пише статии и превежда български поети на френски език за в. “L,Echo de Bulgarie”. Голяма част от преводите му, някои даже оформени като книги, остават в ръкопис. В недатиран ръкопис остават и 2 негови значими творби: “Речник на чуждите думи, употребявани в българския език” и драмата “Огненият змей” в български и немски вариант

Май, 1922 г.

Гео Милев изнася сказки в Казанлък, Нова Загора, Ямбол, Сливен и Бургас.

1922 г.

Излизат книгите му: “Антология на жълтата роза”, “Панихида за поета П. К. Яворов” и “Иконите спят”.

1923 г.

Издава “Алманах Везни. Литературен сборник” и революционната антология “Кръщение с огън и дух. Стихотворения”.

22 Февруари, 1923 г.

Премиера на пиесата “Пер Гинт” от Х. Ибсен в Свободния театър, превод на Гео Милев.

Април, 1923 г.

В театър “Ренесанс” Гео Милев поставя пиесата на Ернст Толер “Маса-човек”.

4 Октомври, 1923 г.

Възлага му се режисурата на пиесата “Електра” от Хуго фон Хофманстал в Народния театър. По свой превод Гео Милев разработва оригинален режисьорски план, но постановката не се осъществява.

Ноември, 1923 г.,

Във в. “Възход” помества публицистичните си статии “Литература и култура” и “Българският писател”.

Декември, 1923 г.

В Пловдив изнася три сказки на теми: “Залезът на западноевропейската цивилизация”, “Яворов” и “Образът на жената в изкуството”.

30 Януари, 1924 г.

Излиза кн. 1 на сп. “Пламък”.

1 Май, 1924 г.

Редактира първомайския лист на “Пламък” и публикува 6 свои творби в него.

Октомври, 1924 г.

Прави 2 издание на “Панихида за поета П. К. Яворов” по случай 10 години от смъртта на поета.

Януари, 1925 г.

Излиза последната кн. 11 на сп. “Пламък”.

23 Януари, 1925 г.

Започва углавно дело срещу Гео Милев по Закона за защита на държавата за поемата му “Септември”. Арестуван е и пуснат под гаранция.

Пролетта на 1925 г.

Излиза неговата “Антология на българската поезия” със студията му “Кратка история на българската поезия” и вторите издания на две от албумчетата за деца.

14 Май, 1924 г.

Съдът заседава по угл. дело 249/925 г. на ІІІ угл. отд. по ЗЗД. Подсъдимият Гео Милев произнася своята защитна реч, в която не се оправдава, а убедително се бори за правото на свободното творчество (не произнася подготвената си писмена защита, която е по-остра). Осъден е на 1 година затвор и 20 000 лв. глоба. Същия ден подава молба за отмяна на определението на съда да бъде взет под стража, понеже е представил определената по-рано гаранция.

Последният подписан от Гео Милев документ е разписка за получен от него заем 300 лева залог на военно-инвалидната му пенсия за третото тримесечие.

15 Май, 1925 г.

Рано сутринта агент от Обществената безопасност отвежда Гео Милев от дома му. След една година е обявен за безследно изчезнал.

24 Януари, 1954 г.

В обща яма на Илиянския форт останките на поета са намерени – разпознати по черепа с изкуственото му око.

Забележка: Датите до 31 март 1916 г. са по стар стил. От тази дата се въвежда в България новият стил, който в страните, посещавани от Гео Милев, е въведено много по-рано.

Елена Фурнаджиева