БОЖАН АНГЕЛОВ

АЛМАНАХ “ВЕЗНИ” ЗА 1923 ГОДИНА

Алманах “Везни” за 1923 година е честит знак за текущата година. Този литературен сборник е издаден от Гео Милев и, според както издателят се изразява в началото, “има за цел да даде едно обобщение на досегашната идейна дейност на книгоиздателството, изразено главно в сп. “Везни”, издавано през 1919, 20 и 21 година”. Сборникът съдържа оригинални и преводни неща, някои печатани и по-рано в списанието “Везни” и в отдели книги, повечето обаче сега за пръв път издадени на видело. В тясна връзка с текста са дадени портрети, рисунки и картини в духа и стила на някои течения на съвременното изкуство, в които почти калейдоскопично се изживяват в творчество девизите на символизма, мистицизма, експресионизма, кубизма и др., за да се прогласи като начало на новота пак реализмът /”Конструкция” от Иля Еренбург, Алманах “Везни”, 1923г., с. 72/. В сборника са представени наши автори – Гео Милев, Чавдар Мутафов, Б. Дановски, Ник. Райнов, Люд. Стоянов, Хр. Ясенов – и чужди автори – Верхарн, Демел, Ницше, Еренбург, К. Айнщайн, Маяковски и др. Животът с всички негови жестокости, ужаси, грозотии, мизерии и дисхармонии хладно лъха и се мержелее в мрак под образите, в които тия хора са го доловили…
Двата най-сочни и ценни къса в сборника са “Грубости” от Чавдар Мутафов и редица песни от Верхарн, дадени в превод от Гео Милев, превод, в който се чувстват студените тръпки и ярките багри на грубия живот на нашето време. Между песните на Верхарна една – “Звънарят” – е на върха на момента, който преживяхме в пожара на Народния театър. Трепетите на ужаса от пламъците, които душаха хората, проваляха, поглъщаха и рушаха скъпото огнище на българското театрално изкуство, болната скръб за тежката загуба – всичко това може да се преживее в пълнота и в най-остро напрежение в тая песен. В нея обаче има нещо, удовлетворението от което българският живот даже в момента на една национално-културна катастрофа се оказа неспособен да ни даде – удовлетворението от подвиг с рикс на живота в службата и на поста, на който сме поставени. Тук има един герой –

Звънарят, достигнал до края на страх и терзание,
звъни и вести свойта смърт със предсмъртния стон на камбаните
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Под свойта камбана звънарят не трепна дори.
Камбаната яма във влажната пръст му изри
и сама бе ковчега, що костите немощни скри.

А у нас има само усуквания и фрази…

Бележки

Алманах “Везни” за 1923 година – сп. Демократия, г. ІІІ, 1923, кн. 9-10.