БИОГРАФИЯ

Бащата невинаги е съгласен с идеите на сина си, но подкрепя финансово начинанието. Задоволява високите изисквания на първородното си дете, защото в лицето на сина си Гео, той вероятно вижда себе си.

Милю Касабов е бащата на Гео Милев. Той е най-малкият син на Георги Троюв. Роден е на 19.02. 1868 г. в Чирпан.

И трите момчета на дядо Георги са будни и ученолюбиви, но Милю прави особено впечатление. Добър ученик е, а като по-голям чете с удоволствие художествена, философска и религиозна литература.

През 1882 г. завършва трети клас, но баща му Георги няма възможност да го прати за да продължи образованието си някъде другаде, затова става учител в с. Елхово (Читалтепе) – Чирпанско. Тогава той е на четиринадесет и половина години.

Закърмен е с идеалите на Възраждането. Осъзнава, че народът има нужда от образование и възпитание. Такава позиция заема и неговата бъдеща съпруга на един педагогически семинар на учителите. И за Анастасия и за Милю е важно детето освен да бъде образовано, задължително да бъде и възпитавано.

Започва да издава „Календарчета“ с разнообразна и полезна за обикновения човек информация. Първото е „Календарче за 1885“, следва Календарче „Алеко Константинов“ за простата 1898 година и Народно календарче „Справедливост“ за „високошната“ 1900 година.

През 1885 Милю Касабов подготвя първия брой на сп. „Македонски сълзи“, с който си поставя амбициозната задача да повдига духа на българите останали извън пределите на България. Определя го като списание за наука и насърчение на българската младеж.

През 1886 г. започва да издава ръкописния вестник „Човешки правдини“, който размножава под индиго и разпространява лично.
После Милю Касабов ще участва в списването на независимия, народен в. „Справедливост“, чието мото е „Библията в политиката и навсякъде“ и „Вий трябва да се родите отново“.

Успява да бъде пример не само за младите българи, но и за по-възрастното население.

Свързва живота си с Анастасия, учителка от Стара Загора. На 15.01.1895 в с. Радне махле се ражда първата им рожба – Георги. По този повод бащата изготвя Акт за раждането на Георги Милев Касабов.

Още докато е в Радне махле заедно с колеги основават Книжовно дружество „Просвета“. Целта на това Книжовно дружество е да разпространява полезни знания между народа чрез издаване на книжки, които са достъпни и за по-бедните хора. Моторът на това начинание е Милю Касабов.
Милю Касабов е един от активистите на гражданските обединения. Той е сред основателите на „Родителска дружба“. До края на живота си е активен участник във въздържателното движение – член е на Въздържателната ложа „Здраве“. Член е и на Славянското благотворително дружество „Добър Самарянин“.

Дарява една част от личната си библиотека на църквата „Света Богородица“. През 1900 г. дни преди да се нанесе в къщата в Стара Загора отваря собствена книжарница. Милю Касабов става настоятел на в. „Вечерна поща. Той е първият вестник в България, продаван на ръчна продажба.
Учи децата си на любов към книгите и на труд. Привлича ги да помагат в градината, разказва им интересни истории за различни аспекти от живота. Внушава на Пенка, която е втората му по големина дъщеря, идеята че има сили да възроди детската градина и да развие това дело в цяла България. И винаги всичко е подчинено на дълга към другия и дълга към Родината.

Благодарение на Милю Касабов в продължение на три години излиза списание „Везни“ на Гео Милев. Вече е започнало да работи и книгоиздателство “Везни“. Според Гео, за да се популяризира и закрепне издателството е необходимо да се започне едно малко литературно-художествено списание с една кола със същото име „Везни“.

Бащата невинаги е съгласен с идеите на сина си, но подкрепя финансово начинанието. Задоволява високите изисквания на първододното си дете, защото в лицето на сина си Гео, той вероятно вижда себе си. И колкото и понякога да е трудно, дълбоко в себе си той осъзнава, че друг път за налагане на издателството и списанието няма. А Гео често е безкомпромисен : “Не слушай печатарите! Изданието трябва да бъде красиво.“

След безследното изчезване на Гео през май 1925 г. бащата страда неимоверно. Пише Молби и Заявления до различни институции в България – до Негово Величество Борис ІІІ, до Военния министър, до Председателя на XXІ Обикновено Народно събрание, до Министър Председателя на Министерския съвет, до Министъра на Правосъдието, до Министъра на Вътрешните работи.

Освен, че жали за сина си, той жали и за страната си, че не може да се отърве от тъмните сили, които са я завладяли. И всичките му Молби и Заявления завършват с думи на почтен човек, верен на страната си и вярващ в българските институции.

Много след изчезването на поета, Милю Касабов описва своите „мисли“ в „След десет години“ и прави болезнената констатация, че българите все още живеят в мрак. А мракът за душите е от невежеството, продължава той. „Затова: тежко на просветения между невежите, тежко на знаещия между простаците, тежко на даровития между бездарниците.

Тъкмо това видяхме през пролетта на 1925 година.“

Около Коледа на 1936 Милю Касабов се разболява и не успява да пребори пневмонията. На 27 януари 1937 г. той почива. Изпратен е от интелигенцията на Стара Загора. Опелото се извършва в църквата „Св. Богородица“ , а дядо Милю е положен в гроб на около 500 метра от дома му.
Днес всеки може да засвидетелства почитта си към книжаря в къщата музей „Гео Милев“. В долния край на градината е разположена голяма морена, която бди за духа на Милю Касабов.

По материали от книгата на Георги Янев – „Баща и син“