музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството


177

От Емил Верхарн
началото на март 1915

Драги поете и приятелю,
Получих Вашето писмо. Отговарям Ви само с една картичка, защото искам да дочакам Вашия отговор, който да ми каже, че сте я получили. Тогава ще бъда сигурен във Вашия адрес.
Ваш Е. В.


Публикувано в Алманах Везни, Литературен сборник под редакцията на Гео Милев, 1923 г. Не е датирано.
В писмо до Верхарн от 9 март 1915 г. Гео Милев пише, че е получил картичката, и веднага му отговаря.




178

От Димчо Дебелянов – София
15 февруари 1915

Бях ти написал дълго и широко писмо, но то пропадна с цялата ми джобна архива през една страхотна нощ, когато с пламенна ревност изпълнявах една от заповедите на един от моите учители: „не отрекайся от любови, бросайся в пропасти греха, пятнай себя священной кровю во имя лиры и стиха…“ И аз не искам да го пиша отново, защото това би било ропщение против волята на боговете. „Звено“-то по много причини не ще може да излезе скоро. И да се намери материал, няма книга — да се намери книга, няма да има материал. Върху цялата тая работа изобщо лежи печата на едно голямо безволие. — Не зная, право да ти кажа, как да уредя въпроса за „хонорарчеца“. Повечето от книгите, които искаш, ще трябва да се купят, защото Паскалев1, от когото би могло да се вземат на кредит, е на обучение в Хасково, а ти навярно не би се усъмнил в искреността ми, ако ти кажех, че нито Митьо2, нито аз, нито който и да бил от „редакцията“ не е, уви!, достатъчно богат да купи макар и две-три от поръчаните книги. Се пак, аз ще се постарая да наредя някак си работата. — Доста много се смях на твойто, така шумно изразено нежелание да те титулувам „студент“3. Та това са дребни работи, драги мой! И струва ми се, има голяма доза поза в такова едно възмущение. Впрочем по такъв въпрос ние с теб хептен не можем се разбра, защото аз се още държа за реализма… вън от изкуството напр. аз бих могъл да бъда иреалист, но по чисто реалистичен начин бих си дал обущата на поправка. Не може всичко да бъде изкуство, както и науката си е наука, била тя стара или нова. Напр. анатомията не може, уви! да стане иреалистична лирика.
тв. Димчо

Не е до „безволие“ въпроса. Това е един предразсъдък за моята персона. Въпросът е в това: да хвърли ли на въздуха „Звено“ няколкостотин лева в тия размирни времена, или да почака до по-благоприятни времена. Това е всичко.

Д. Подвързачов


Съхранява се в НБКМ.
1 Паскалев Ал. е известен наш книгоиздател в София.
2 Димитър Подвързачов.
По това време Гео Милев е студент в Лайпциг. В адреса на писмото си от 3 февруари 1915 г. Д. Дебелянов титулува Гео Милев „студент“. По този повод Гео Милев изразява нежеланието си да го титулуват „студент“. Причината вероятно е самочувствието му на писател, а може би и във факта, че вече у него е назрявала мисълта да се откаже от науката.




179

От Димчо Дебелянов
6 март 1915

Много се зарадвах, като намерих тая заран на масата си писмото ти и втория от хв.[хвърчащите] листове. Защото разбрах, че ти си недоволен от мене. Мина ли ти вече? И Николай някога ми се понасърдваше за тия работи. Какво да правя? Аз не живея — аз горя, не, аз се пържа. Страдам от „ненужна любовь („безсильные строки ненужной любви“) и пиянствувам неистово. По всички по-големи книжарници и будки в София са изложени хвърчащите лирични листове. Виждах ги у няколко души, студенти. Изглежда, че стотина екземпляра ще се продадат в София. Може и повече. Пак ти обещавам, че ще опитам да драсна в някой вестник няколко реда. Зная, че това не би било без значение, за продажбата особено. Клишето навярно е вече изпратено от цинкографията направо тебе. Ще отида на обед да проверя. Слушай! Колкото и да ми е неудобно за тия работи, моля ти се, ако поставяш посвещение на №3, пиши цялото име, а не съкратено (на „ян“)1. Като прочитах преди малко „Преображенията на Венера“2, сякаш повторно живях прекараните заедно с тебе вечери в София. О, тази малка и зла София. Вчера и завчера времето беше пролетно и аз едва се сдържах в своята зимна, тясна, прашна канцелария. Люлееха ме спомени за онез дни, прекарани миналото лято тамо — хей далече и високо в планината, и ми се иска да тръгна пак за там, без да се обръщам назад. И когато дойде време да се сбогувам с платежните заповеди3, ще изляза през прозореца, а не през вратата — за да се разбере, че бягам и че ме е страх да ме не върнат. По Великден ще бъда на село, при сестра си.4 Тъкмя се да искам отпуск десетина дена. Ако ми дадат, ще бъде великолепно. Е-хее, колко хубаво се мечтае тука за тъмните клисури, дето при връщането на месеца някой глас пее при някой водопад… Ще пиша пак. Не се сърди, когато се забавя. Поздрави от Митя.

Твой Димчо Дебелян

Страшно ме интересува какво ти е писал Верхарн и какво си му писал ти пак. Ще бъдеш ли добър да ми кажеш? На Николай адресът е: Николай Михайлов5, у-л в Търговската гимназия, в Свищов.


Съхранява се в НБКМ.
1 „Пиши цялото име, а не съкратено (на „ян“) — Приятелите наричат Дебелянов „Дебелян“. И той самият така се подписва в писмата си до тях, както и в някои до Гео Милев. В писмо Гео Милев му съобщава, че №3 от „Лирични хвърчащи листове“, в които влизат четири поеми от Емил Верхарн („Бунт“ и др.), ще бъдат посветени нему. По този повод Дебелянов го моли в посвещението да постави цялото му име, а не „Дебелян“. №3 от „лиричните хвърчащи листове“ излиза през пролетта на 1919 г. с посвещение „На поета Димчо Дебелянов“.
2 „Преображенията на Венера“ — Поема от Рихард Демел. Излиза като №2 на „Лирични хвърчащи листове“, посветена на Николай Лилиев.
3 „Да се сбогувам с платежните заповеди“ — По това време Дебелянов е бил чиновник в Сметната палата.
4 „Ще бъда на село при сестра си“ — Отнася се за село Долна Баня, където сестра му Мария Григорова е била учителка.
5 Николай Михайлов — Николай Лилиев.




180

От Людмил Стоянов — София
9 март 1915

Драги мой Милев,
Идущия месец април ще бъда в Ст. Загора, на гости у доктор Козаров. Ще се видя с добрия Ботю1 и с теб. Туй малко пътешествие ще бъде за мен ,,якорь спасения“ от скуката, която взима образа на единствен и най-страшен враг — както казваше авторът на ,,Parallelement“2 — и като черв разяжда сочните плодове на моя живот.
Ще кажеш, душата остава… Да, тя е бездънна и, казано математически, тя е като вечността — всяка частица е равна на цялото; тя е равноценна като златото и неуязвима като адамант3, и тя е неизчерпаема, защото нейните извори са непресушими. Да, всичко това е тъй, но има нещо, печално до смърт!
Защото времето минава — tempi passati! — и както е написано за часовете на една италианска кула ,,раняват всички, последният убива“, тъй и стрелките на времето звучат в моя мозък зловещо и застрашително. И колкото аз съм по-спокоен, толкова повече тая ръжда расте, убива волята и прави пътищата на душата все по-безизходни. Стоицизмът у мене е маска — и нима няма умни хора да прочетат това върху лицето ми? — макар че аз в нищо не вярвам, освен в невероятното. Тук, струва ми се, ний се схождаме с теб на почвата на иреалното, т.е. когато съзнанието лети по най-високите върхове на мисълта, заплашена всеки миг да се срине в бездънна пропаст. Тази възможност поне за мен е твърде вероятна…
Впрочем подобно състояние е напълно естествено. Художникът — особено когато той носи орисията на превъзходството — е бил винаги безсъзнателен (а понякога и съзнателен) ,,враг на народа“4. Дори да би скривал това свое проклятие — това съзнание за превъзходството над своята раса — враждата не би била по-малка, а и за него ще бъде още по-зле. У такъв човек силата на ума се взема за слабоумие и на всяка негова рицарска постъпка ще гледат като на най-последна низост. Такава чудна работа!
А тези твърде посредствени мисли излагам пред теб, не за да бъда оригинален, а защото откъснат от великото лоно на живота, в това най-д и в о от всички възможни общества, и устремен към своята звезда, ти ще бъдеш също такъв злощастен Икар5, каквито сме всички ний.
Колкото до мен ,,на медленном огне“ горя и не изгарям — намирам се в положение на най-плачевен декаданс. Призрак е вече онова, което е било, и онова, което очаквам, не ще дойде. Спомни си Мойсея, който умира, преди да види обетованата земя, или спомни си Агар в пустинята…
Ще попиташ какво прави ,,плеядата“6. С нея аз не съм добре — тия хора не ме обичат. Отде произхожда тая студенина, не зная. Може би аз я нося в себе си, твърде, твърде възможно. Това, разбира се, никак не ме наскърбява, защото аз зная, че винаги съм прав, и във всеки случай изпитвам много по-малко разочарование от всеки друг. А сам аз как прекарвам? Моето положение може да се определи с две думи:
,,Сижу за решеткой в темнице сырой“7

Хиляди поздрави.
Винаги твой Людмил Стоянов

P.S. Днес съм ,,не в духе“ и тия нерадостни редове ти пиша в отговор на твоята любезна картичка. Прощавай!

Съхранява се в НБКМ.
1 Ботю Савов.
2 Авторът на стихосбирката ,,Parallelement“ е Пол Верлен.
3 Остаряла форма на „диамант“.
4 ,,Враг на народа“ — израз, конструиран по заглавието на Ибсеновата драма ,,Народен враг“.
5 Според древногръцката митология Икар, син на Дедал, избягал с баща си от пленничеството на остров Крит върху криле, скрепени с восък. Тъй като се устремил високо към слънцето, восъкът се стопил, крилете се разпаднали и той загинал в морето.
Л. Стоянов използва образа на Икар, за да изтъкне обречеността на стремленията към духовна висота.
6 ,,Плеяда“ — група от изтъкнати писатели (личности), свързани в своята дейност с общи възгледи, задачи и пр. По подобие на великата френска плеяда от XVI в., представлявана от поетите Ронсар, Дьо Беле, Баиф, Бело, Дора, Жодел, Понтюс дьо Тиа, в шеговит тон Л. Стоянов нарича ,,плеяда“ приятелската група на писателите Т. Траянов, Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Н. Райнов, Г. Райчев и др.
7 Стих из стихотворението ,,Узник“ („Затворник“) от Пушкин.
181

От Николай Лилиев — Свищов
11 март 1915

Уважаеми г. Милев,
Не от някакво лошо чувство към Вас и към Вашето творчество забавих да Ви благодаря за честта, която сте ми направили. Аз съм зает доста много со своите делнични грижи на учител в провинцията1 — и ако знаехте това, бихте ми простили. При това, мисля да ходя след седмица в Стара Загора и си казах, че ще мога да Ви срещна там.
Ще бъдете ли Вие още дълго в Заара?2

Сърдечен поздрав
Ваш Николай Михайлов3



Съхранява се в НБКМ.
1 От 1913 до 1915 г. Лилиев е учител в Свищовската търговска гимназия по търговски дисциплини: икономическа география, търговско счетоводство и др.
2 Стара Загора.
3 Навсякъде в писмата Николай Михайлов е Николай Лилиев.





182

От Димчо Дебелянов – София
27 март 1915

Големи благодарности и големи извинения.

Милий Милев. На 14 т.м., когато ти си пратил книгите от Ст. Загора, аз отпътувах за Долна Баня на почивка при свои хора. Завърнах се завчера и едва днес ми връчиха пратката. С истинска радост разгърнах листовете, с истинско възхищение четох великолепно сложения на български Верхарнов „Бунт“ и с истинско съжаление съжалих, че не успях да ти се обадя до днес. Впрочем не знаех и де да те диря — в Ст. Загора ли, дето си минал празниците с Николая навярно, или в София, дето се готвиш да идваш. Се пак аз мислех за тебе на село, дето поради много безобразни реалности, както знаеш, и вечер, като скитосвам из улиците, се ми се струва, че ще срещна някой ненадеен драг гост на София и на мене, който ще внесе малко услада и тишина в нашите (на всички от „компанията“) горчиви и пълни с гръмогласие дни. Ти как живееш там, у дома.
Не мислите ли с Николая да дойдете заедно насам. Жадно се надяваме — и аз, и Митьо.

Много поздрави ще пиша пак
Д. Дебелянов

Съхранява се в НБКМ.

183

От Димчо Дебелянов
7 април 1915

Чудя се какво да ти пиша, драги Милев. Чувствувам почти пълна притъпеност — и физическа, и душевна. Не ме бива, значи, ни за реализъм, ни за иреализъм. Николай Райнов си получи екземпляра с преводите из Ницше1, благодари за честта и в един случаен разговор каза, че преводът бил верен. Какво друго? Радвам се, че Николай е бил толкова дълго време на гости на Стара Загора и че ти си останал с хубави впечатления за него. После? После бих ти казал, че е време вече да се прошетнеш до София, макар и за малко. Ще измрем от скука в София, дявол да го вземе! Много подли времена! Аз чакам със стиснати от нетърпение зъби и юмруци настъпването на велики събития по нашенско. Омръзна ми всичко, особено сам на себе си много омръзнах. Не ми се ни гледа, ни слуша, ни мисли, ни желае, ни люби, ни мрази, понякога не ми се диша, особено като си помисля някога, че за 28 години аз съм издишал въздух, който би могъл да върти всички ветрени мелници на света — за една величайша нелепост.

Твой Д. Дебелян


Съхранява се в НБКМ.
1 № 5 от „лирични хвърчащи листове“, с преводи от Ницше, е посветен на Николай Райнов.



184

От Николай Лилиев — Свищов
7 април 1915

Сърдечна благодарност, др. Милев, както за 2-те книжки1, така също и за общата карта. Ако Людовик2 е още в Заара — предайте му моите далечни приветствия.
Случайно съм разтворил книгата на Ем. Верхарн ,,Les rythmes souverains“ и в ,,Le peuple“ намирам следното:

Et plus lоin, du cфtй bassins et du port,
tous les navires
Hissaient leurs pavillions, leur bord
Et, doucement,
Leurs cordages vibraient au vent
Comme des lyres.3

Какво ще кажете — не напомнят ли горните стихове — ,,де ветрове свирят на мачти от лири“?4

Много поздрави Н. Михайлов

Много здраве на Раша, ако е в Ст. Загора.
Н. Михайлов.5


Съхранява се в НБКМ.
1 Вероятно се отнася за първите две книжки от ,,лирични хвърчащи листове“.
2 Людмил Стоянов.
3 ,,И по-нататък към доковете и пристанището всички кораби вдигаха флаговете си и украсяваха своя борд, и въжетата им нежно свиреха на вятъра като лири.“
4 Стих от стихотворението на Емануил Попдимитров ,,Буря“.
5 Подател: Н. Михайлов, ул. Черневска №42, Свищов.
185

От Димчо Дебелянов – София
22 април 1915

Драги Милев,
Не ти отговорих навреме, защото бях зает с много важна работа: мъчех се да убедя себе си и другите, че е време вече да познаем своето нищожество и между другото — и по твой съвет — да устроим на столичани невиждано досега зрелище — да се избесим всички по електрическите стълбове1 на бул. „Цар Освободител“. Но какво да правиш, о камък удариха увещанията ми: ни мене, ни на другите не им се иска да погинат още млади и зелени, и то по литературни причини, което би било най-смешното. — Питах Димитра за Берлинската работа. Нищо не е станало. Не се е срещал с Коларова и изглеждало, че не бързат много с назначаване на такъв чиновник. Пак ще питам и ще ти пиша. Ти какво правиш, как живееш. Обаждай се по-често. Ние тука караме по стария път. Чакаме някакво невероятно чудо и т.н., и т.н.

Много поздрави и на тебе
Д. Дебелян


Съхранява се в НБКМ.
1 Своите иреални схващания за литературата и живота по това време Гео Милев споделя „сериозно“ и с останалите си приятели – най-вече с Николай Лилиев. По всяка вероятност в писмо, недостигнало до нас, Гео Милев „предлага“ на Димчо Дебелянов своя „проект“ за несъгласие, съпротива и бунт срещу социалната жизнена логика, която пречи на литературата, с идеята млади поети да се „избесят“ по електрическите стълбове на булевард „Цар Освободител“. Явно Димчо Дебелянов е направил опит да „развие“ проекта на приятеля си, но в крайна сметка – с чувство за хумор – признава, че ни на него, ни на приятелите му (им) не се ще да „погинат още млади и зелени, и то по литературни причини...“ Предложението на Гео Милев обаче и породилите го причини – очевидно повече литературни, отколкото жизнени – са любопитни за изследване на оригиналните идеи на младия все още Гео Милев.




186

От Емил Верхарн
краят на април 1915

Драги поете и приятелю,
Това е третото писмо, което Ви изпращам. В първите две аз Ви писах за Вашите преводи, чийто избор ми хареса и които (преводите) ще накарам да ми преведат тук. Аз съм Ви твърде благодарен за тях, но, разбира се, не мога да съдя за тяхното качество на български. – Но аз имам голямо доверие във Вас и Вашия талант. Ако бихте превели още някои от моите поеми – аз ще бъда щастлив. Във Вас – уверен съм в това – е жив пламъкът и поривът.
Изпратих Ви една съвременна книга върху войната в Белгия; тя съдържа статии, публикувани тук и там.

Благодаря Ви пак и оставам Ваш Е. В.


Писмото е публикувано в Алманах Везни, Литературен сборник под редакцията на Гео Милев, 1923. Не е датирано.
В писмо от 19 април 1915 г. Гео Милев пише на Верхарн, че му е изпратил „лирични хвърчащи листове“ с преводи на поемите му.




187

От Емил Верхарн
краят на май 1915

Драги поете,
Закъснях да Ви пиша – а трябваше да сторя това отдавна. Извинение? Понеже работих извънредно много, от което пострада цялата ми кореспонденция. Преди всичко благодаря Ви за преводите на мои стихотворения, които сте издали. Помолих един приятел русин да ми ги преведе, но той не можа да стори това така, както би желал. Във всеки случай той ме увери, че чувствува моя ритъм във Вашия. Защото – за мене ритъмът е най-важното в поезията. – Сега пиша поеми върху войната: те ще бъдат издадени след една година от „Merсure de France“. Аз ги обагрям с всичките мои въжделения, но същевременно ги и почерням с омразите си. От тези последните аз не мога да се запазя: моята искреност ги разпалва и проявява. След като Ви видях в Лондон, през зимата аз ходих на боевия фронт между Ипр и Диксмюд. Там вдъхвах и поглъщах войната почти с опиянение. Не мога вече сам да се позная – същият ли съм какъвто бях преди десет месеца. Чувствувам се едновременно и много малък, и много голям. О, тия страхотни часове, които ние живеем!

Моите живи приятелски чувства и
Вам предан Е. В.

Писмото е публикувано в Алманах Везни, Литературен сборник под редакцията на Гео Милев, 1923 г. Не е датирано. Отнася се към края на май 1915 г.




188

От Емил Верхарн
средата на юни 1915

Драги мой поете,
Аз отговарям на всичките Ви писма и картички. Тази картичка дали ще стигне до Вас?
Също така за втори път Ви изпращам „Окървавена Белгия“. Изпращам Ви я „препоръчано“.
Понастоящем съм малко болен – вследствие преумора – но почивам си и мисля приятелски за Вас.

Ваш Е. В.

Писмото е публикувано в Алманах Везни, Литературен сборник под редакцията на Гео Милев, 1923 г. Не е датирано. Отнася се към средата на юни 1915 г.




189

От Николай Лилиев — фронта
5 октомври 1915


Велик иреалисто1,

От полето на върховната реалност ти праща сърдечен поздрав един от многото, за които реалността беше може би кошмар.

Н. Михайлов2

Съхранява се в НБКМ.
1. Писмото е адресирано: ,,Ст. Загора, Книж. на М. Касабов, г. Г. Милев, поет символист.“
2. Подател: Н. Михайлов, 8 тунджанска дивизия, III бригада, 56 полк, I рота.




190

От Людмил Стоянов — фронта
6 ноември 1915

Проверил:
поручик: (п)

Драги мой,
Пиша ти от 1700 м над морското равнище1, където ни духа ужаснейшият Верхарновски вятър2 и дето природата носи застрашителната грозота на праисторическите епохи. Ти даже не вярвам да помисляш за мен, излегнат в топлата стая3 с Демеля в ръка — за мен, който вече не приличам на човек. Ако можеш, прати няколко ,,кадра“ от ония, софийските, за да се видя, преди да изгубя окончателно човешки образ. Също прати — моля те! — Верлена и Ницше от ,,Хвърчащи листове“4. С това моите претенции се изчерпват до дъно. Ожидаю!

Твой Людмил5


Съхранява се в НБКМ.
1 Л. Стоянов се е намирал тогава на връх Кел над Неврокоп.
2. ,,Верхарновски вятър“ — по поемата на Верхарн ,,Вятърът“.
3. Гео Милев тогава още не е бил мобилизиран във войската и затова писмото е адресирано до Стара Загора.
4. В началото на 1915 г. Гео Милев започва да издава в Стара Загора серията ,,лирични хвърчащи листове“, в които помества свои преводи на изтъкнати западноевропейски модерни поети. № 4 и 5 (последните излезли) са посветени на поезията на Пол Верлен и Фридрих Ницше.
5. Адрес на подателя: III батарея, II нес. с. отделение, III арт. полк, II дивизия.




191

От Николай Лилиев — фронта
6 декември 1915


Разбирам твоята голяма скръб, скръбни корнет1, и ако тя може да даде един великолепен превод на ,,Мъртвият Брюге“2, да бъде благословена! Аз съм здрав — живея засега като писар от щаба на полка — и ако ти си вече ,,под знамената“ — навярно си узнал, че туй не е още най-лошото.
Ами ти какво правиш?

Най-сърдечни поздрави
Николай Михайлов


Съхранява се в НБКМ.
1 Изразът ,,скръбни корнет“ е по творбата на Р. М. Рилке ,,Повест за любовта и смъртта на корнета Кристов Рилке“, която по-късно Гео Милев превежда на български. Скръбта, за която говори Лилиев, вероятно иде от предстоящото мобилизиране на Гео Милев.
2 Мъртвият Брюге — роман от белгийския поет и романист Жорж Роденбах. ,,Мъртвият Брюге“ излиза като №3 на библиотека ,,Везни“ в превод на Гео Милев.




192

От Людмил Стоянов — фронта
7 декември 1915


Драги мой Милев, твоето писмо беше голяма радост за мен — то е първото и единствено писмо, което съм получавал от България. Засега не може да се каже, че прекарвам много зле. Длъжността ми е батареен наблюдател, имам си кон, въобще не чувствам тежестта на походите. Сега, след като войната е към края си, възможно е да се срещнем в школата1. Поздрави когото можеш от приятелите; тук, в тая обстановка на най-първобитното човечество, всичките ми мисли са за тях.

Твой най-добър брат Людмил

P.S. Пиши на М.2, че не съм получил ни едно нейно писмо, или просто прати тази картичка за сведение.
Он-же

И от мен безчет привети. К. Кнауер

(От ръката на Гео Милев има приписка):
,,Тия дни ще тръгна да пропътувам някои български земи; най-напред София и пр. Тъй че отсъствам. Милев.“3
(Друга приписка с друг почерк):
Чувствам се задължена да върна писмото — тези безчет целувки на Кнауер ме малко смущават.
Не просто получих. Много по-хубаво. М (п)4


Съхранява се в НБКМ.
1 Гео Милев е трябвало скоро да постъпи в Школата за запасни офицери в Княжево. Л. Стоянов също се е надявал за там. Но той е бил пратен в офицерските курсове при Военното училище, където е престоял 1—2 месеца. Бил привлечен за военен кореспондент на ,,Военни известия“ и прикрепен към I дивизия. Надеждата да се срещнат с Г. Милев в школата не се е осъществила.
2 Мара Карловска, първата съпруга на Л. Стоянов.
3 Гео Милев е осъществил намерението си ,,да пропътува някои български земи“. На 15.II.1916 г. той изпраща до Дебелянов пощенска картичка от Одрин. Тази картичка, както и картичката, изпратена до Дебелянов на 18.II.1916 г. от Ст. Загора (и двете са печатани от Н. Лилиев в сп. ,,Изкуство“, 1946, стр. 602), показват, че Гео Милев е постъпил в Школата за запасни офицери в Княжево не по-рано от 20 февруари 1916 г.
4 Подписът е на Мара Карловска. Вероятно Гео Милев, както поръчва в писмото си Л. Стоянов, й е предал картичката и след като я прочела, тя я е върнала с горната приписка.


193

От Людмил Стоянов — фронта
16 декември 1915


Драги мой,
Получих портрета, който е компроментирующ документ за мен — толкова лошо съм излязъл. Моля те, пиши ми някои новости от София, прати ми някоя книга, съобщи ми адреса на Тодор1, с една дума, зарадвай ме с нещо, тъй като тук умирам от невъобразима скука. Как отива Антологията?2

Твой Людмил

P.S. С Коста Кнауер писахме писмо на Димчо3. Бяхме пияни, Коста настояваше, тъй че, ако на Димчо му е станало неприятно, не съм аз виновен.


Съхранява се в НБКМ.
1 Теодор Траянов.
2 ,,Антологията“ е серията ,,Лирични хвърчащи листове“.
3 Димчо Дебелянов.



194

От Людмил Стоянов — фронта
26 декември 1915


Драги мой,
Ти не знаеш колко ме зарадва твоята любезност. Никога не ще забравя един такъв рядък сюрприз пред Коледа. Той е израз, без съмнение, на твоето прекрасно сърце. Аз изведнъж се почувствах не съвсем изоставен от света, още повече че се нуждаех твърде много. Не ще те излъжа, ако кажа, че за миг се пренесох в света на Андерсеновите приказки, особено като имаш предвид, че аз съм на 2000 м близо над морското равнище сред водовъртежа на стихиите и хорото на най-ужасната зима.
Често даже ми се струва, тъй дълго трае вече тоя живот! — често ми се струва, че вековете са някакъв сън и човечеството пребивава още в своята първобитност, щом даже и аз, отблясък уж на висока култура, който нося в душата си величието на времената, седя вечер до огнището в землянката, подпрял глава на ръцете си, по подобие на своя далечен праотец, човека на Огъня!
Ти не можеш да си представиш всичката трагичност на моето положение, всичката дълбока безсмисленост на тоя живот, чужд на всеки разум.
Впрочем Morituri te salutant, Caesar! — Тия, на които предстои да умрат, те поздравяват, Цезар! — казваха римските гладиатори, минавайки край ложата на Цезаря. Същото или почти същото трябва да кажа и аз, за да бъда угоден богу — и на почитаемия цензор1.
Сега друго.
От Димчо2 получих малко писъмце с няколко любезни думи. Предай му, моля ти се, моята благодарност. Аз вярвам, че той съжалява за изгубените часове на дружеска радост не по-малко от мен3. Но сега всичко се поправи, слава богу!… Накрай, ако можеш, ми изпрати някоя книжка, макар и четена, ще те разцелувам. Сега е затишие, нашите топове мълчат и времето минава страшно скучно. Поздрав на твоите благоверни родители.

Винаги твой приятел
Людмил Стоянов4
Съхранява се в НБКМ.
1 Писмата от фронта се проверявали от военните командири.
2 Димчо Дебелянов.
3 По това време Дебелянов не е бил взет във войската и не се е намирал на фронта. ,,Писъмцето“, за което споменава Л. Стоянов, ще да е изпратено от София. Следователно съжаленията за ,,изгубените часове“ се отнасят не затова, че и Дебелянов е на фронта, а затова, че се е разпръснала дружеската компания и че когато са били заедно, е имало някои излишни недоразумения, които са им пречели да изживеят напълно ,,дружеската радост“.
4 Адресът на Л. Стоянов е бил: III нес. с. батарея при 21 п. полк, II дивизия.

1916


195

От Николай Лилиев — фронта
17 януари 1916



Mon cher Gheo, получих ти писмото и се радвам, че ти си жив и здрав. И аз съм добре и се мъча да живея. Докога?
Поздрави Людовика1, — де е той — в тия снежни зими?

Бъди винаги здрав
Николай Михайлов2,

който няма нищо общо с Н. Михайлов от ,,Отечество“3.


Съхранява се в НБКМ.
1 Людмил Стоянов.
2 Подател: Николай Михайлов в щаба на 56 полк, 3 бригада, 8 тунджанска дивизия.
3 Н. Михайлов от ,,Отечество“ е бил някой си офицер, сътрудничещ в списанието.



196

От Людмил Стоянов — фронта
18 януари 1916


Драги мой,
Получих новогодишната ти карта, която обаче никак не ме разсмя. Аз изобщо отвикнах да се смея. Разбира се, не искам да ме представляваш настръхнал, с облика на строгостта върху лицето. Аз просто прекарвам една мечешка летаргия, съзерцавайки своя пъп, яко Буда. Всичко в мене спи дълбок зимен сън.
Само твоите писма ми напомнят — като някой далечен камбанен звън, някой мистичен Angelus1, — че аз имам и друг живот, живот на душата, на любовта, на мистичното страдание. Някакъв вихър отнася глупостта на деня — странно, неизпитано чувство свива сърцето ми — безутешното се прегръща с безнадеждното — и душата пролива сълзи над някакви дълбоки, глухи долини, едвам усмихнати с усмивката на пролетта… Чувстваш, че си от друг свят, далечен, нереален и все пак действителен, защото душата с нейните печални борби е най-великата реалност. Ако бях по-сантиментален, бих плакал в такива минути…
Пишеш, че си писал нещо за Димчо, но такова писмо не съм получил. Също не съм получил и книгите. Да-ще бог занапред. Аз чакам от ден на ден — един прилича на друг — сякаш махалото на часовника е спряло неподвижно.
Поздрави Николаевците2, ако им пишеш, също и Димчо, също и мадам Х. С една дума, в твоите ръце предавам духа си.

Винаги твой
Людмил Стоянов
Съхранява се в НБКМ.
1 Л. Стоянов има предвид творбата на френския художник Жан Франсоа Миле (1814—1875) ,,Анжелус“ (анжелус — молитва в чест на Въплъщението; биене на камбаните в чест на тази молитва).
2 Николай Лилиев и Николай Райнов.




197

От Николай Лилиев — фронта
29 януари 1916


Tout se comporte-t-il lа-bas comme il te plaоt?1 — Besten Dank2 за картата. Защо мислиш, че не пиша, от скромност? Но кажи ми какво бих можал да ти кажа аз, който животувам — как нельзя лучше — от месеци вече? Димчо3 не се е обаждал. Още в София ли е? Ами Людовик4 де е — и как би могло да му се пише?

Бъди здрав и весел и пр.!
Николай Михайлов

Благодаря също за ,,сърдечния поздрав“. — Какво правят твоите книги? Сигурно си превеждал нещо ново — и не обаждаш. Gide чете ли? Какво ще ми кажеш за него? Виждаш ли — аз още не съм му забравил името, а се има надежда — повярвай ми!5


Съхранява се в НБКМ.
1 Всичко там така ли е, както ти харесва?
2 Много ти благодаря.
3 Димчо Дебелянов.
4 Людмил Стоянов.
5 Подател: Николай Михайлов в щаба на 56 полк, 3 бригада, 8 тундж. дивизия.




198

От Николай Лилиев — фронта
20 февруари 1916

Уви, mon cher Ghйo, аз не мога да се позная или, за да се приближа още повече до твоя израз, аз сам не се чувствам — не само в писмата, които пиша на близки и далечни, но и в живота си!
Бих искал да прочета твоя превод на ,,Le vent, le vent sauvage de novembre“1 — ще ми направиш ли това удоволствие? От мене не чакай нищо! — По цял ден пиша ,,рапорти“ и ,,заповеди“ и едва имам време да мисля само за своите ненаписани ,,стихи“2. Прочее за мене ,,Das ist eine alte Geschichte, doch bleibt sie immer neu!“3 Как ми е мъчно, че при себе си нямам никакви книги! Но само това ли ми липсва, господи?! ,,Seigneur, vous m’avez blessй d’amour et la blessure est encore vivante.“4 ,,Bien a toi.“5
Димчо бил вече в 22-ри п. полк6, а Райнов7 — кореспондент в 9-а дивизия8.


Съхранява се в НБКМ.
1 ,,Вятърът, вятърът, ноемврийският яростен вятър“ — стих от поемата на Емил Верхарн ,,Вятърът“, преведена от Гео Милев.
2 ,,Стихи“ — стихове, стихотворения.
3 ,,Това е стара история, но тя остава винаги нова.“ (нем.)
4 ,,Господи, ти ме нарани с любов и раната е още жива“ — стих от Пол Верлен.
5 ,,Винаги твой.“
6 Димчо Дебелянов се явява в своя полк на фронта на 29.I.1916 г.
7 Николай Райнов.
8 Подател: Николай Михайлов в щаба на 56-и полк, 3-а бригада, 8-а п. тундж. дивизия.




199

От Николай Лилиев — София
20 май 1916

Mon cher Gheo,1

Заминавам за нашия град. Ще се върна скоро и тогава ще дойда при тебе.

Довиждане
Николай Михайлов



Съхранява се в НБКМ.
1 Писмото е адресирано до Георги Милев Касабов, 5-а рота, 4-ти взвод, Школа за запасни офицери, Княжево.





200

От Николай Лилиев — София
30 май 1916

Драги Г. Милев,
Бях в Заара. Виждах твоя баща. От него разбрах, че ти ще останеш за няколко месеца в ,,школата“. Утре заминавам за 2-ра дивизия. Жално ми е, че не можахме да се видим. Ще повярваш ли?

Много здраве Николай Михайлов1


Съхранява се в НБКМ.
1 Подател: Николай Михайлов в щаба на 2-ра дивизия.



201

От Николай Лилиев — фронта
8 юни 1916

Mon cher Gheo,
Напразно се гневиш! Ако знаеш колко много бях… — но защо да се извинявам. Моята ,,страждуща“ душа живее същите ужаси; да ти повтарям и аз това, което знаеш сам или което би лесно отгатнал, ще бъде излишна услуга.
Бъди здрав и понасяй с коравината на българина всички несгоди!

Николай
Съхранява се в НБКМ.
1917


202

От Николай Лилиев — фронта
28 април 1917


Mon cher Gheo,1
Може би скоро си се завърнал от своите ,,21 мизерни“2 и се радвам, че най-после ще получиш няколко думи от един стар другар, който много често мисли за тебе и ти съчувства искрено…
При нас е студено, кално, глупаво и макар да е спокойно, чувстваме, че живеем есента на своята последна пролет — аз и оня, който е винаги с мене.
Ще ми бъде особено драго, ако получа едно по-дълго писмо от тебе, за да видя и аз как се мириш с делничната ,,реалност“, която властва в тия тревожни дни над всички ни и бавно се настанява в последното съкровище, което ни остава — душата.

Сърдечни приветствия
Николай Михайлов



Съхранява се в НБКМ.
1 Писмото е адресирано ,,Ст. подофицер Г. Милев, чрез щаба на 34-ти п. полк, 9-а дивизия“.
2 Любим израз на Гео Милев.




203

От Николай Райнов — фронта
28 май 1917

Драги Гео,
Чух, че станало с тебе нещо недобро1, но подробности не знаех. Твоето писмо ми уясни. Баща ти ме запита за тебе; с малкото, което знаех, успокоих го. Добре, че тогава още нямах твоето писмо! Дохожда днес г. д-р Градецки, замоли ме за твоя багаж. Ще се загрижа и ще го намеря: бъди спокоен, братко! Жал ми е от сърце за тебе. Ала — ще ти мине скоро, па ще те евакуират по-назад и ще оздравееш съвсем: недей скърби! Хората живот дадоха, братко: живот — за химера2! Радвай се, че и ти даде най-скъпото, което ти поискаха!
Ще гледам да дойда към тебе и ще те повидя тези дни: много ми се ще да те видя. И така не сме се виждали отдавна!
Желая ти от сърце всичко добро, а най-вече — скоро оздравяване. Жалко е да боледува зле човек като теб. Но нищо! Ще мине, скоро ще мине!
Поздравя те и ти желае скоро привдигане

твой Николай Райнов3


Съхранява се в НБКМ.
1 Писмото е по повод раняването на Гео Милев на фронта. След раняването е бил откаран в Deutsches Feldlazarett 358, Zelt №3, докъдето е адресирана и картичката.
2 Същия този израз Гео Милев използва после в своя ,,In memoriam“ за Дебелянов, за да характеризира безсмислието на неговата гибел.
3 Подател: Nik. Rainov, Stab 9, Bulgar. Division.
204

От Николай Лилиев — София
19 август 1917

Дорогой Г. Милев, твоето писмо, твоите пари, твоята карта ме намериха на VI етаж — малко с мъка наистина, но все пак ме намериха. Говорят хора, които могат да говорят, че не е мъчно да стане това, което искаш. Но Григор Василев не бил тука и нему не е казано още нищо.
Моите големи благодарности за двата стиха — Und ich bin Mensch im Leben dem Schein ein Sein, dem Unsinn Sinn zu geben1.
Чакам те да дойдеш, чакам да донесеш и някои от книгите, за които ми говори, за които ми писа.

Най-сърдечни поздрави Н. Михайлов2

Людовик замина за някъде.


Съхранява се в НБКМ.
1 ,,И аз съм човек — в живота на светлината битие, на безсмислието смисъл давам.“
2 Подател: Николай Михайлов, бул. Фердинанд №138, София.



205

От Николай Лилиев — София
10 октомври 1917

Драги Георги Милев,
Получих всичко. Ръкописите се пазят и ще ти се предадат, щом дойдеш (,,Хамлет“1 и пр.). Плодовете се изядоха с голяма благодарност. ,,Немските балади и песни“ се предадоха на ф. д. Щайнер2. Ако работата дойде до печат, разбира се, ще се коригира с внимание и любов от ,,нашата скромност“, както пишат хуморист. писатели в страната.
Н. Райнов замина днес за своята дивизия. Поздравите се предадоха на всички страни.

Най-сърдечни благопожелания
Николай Михайлов



Съхранява се в НБКМ.
1 Има се предвид преводът на ,,Хамлет“ от Шекспир, направен от Гео Милев.
2 Фон дер Щайнер, общ познат на Гео Милев и Н. Лилиев — бил е човек с литературни интереси.

1918

206

От Иван Радославов — Берн
6 февруари 1918

Мило момче и баджанак,
Навярно си получил вече и писмата ми, и телеграмата — поздравите и благопожеланията ми за вашето щастие. Разбира се, особено ми е приятно, че ,,наш човек“, както се казва, литератор ми става близък. Значи много повече от обикновеното ще ме свързва с него.
И сега искам да ти пиша малко литература. Тук е наводнено с Бодлера, т.е. с нови издания на съчиненията му, монографии за него, спомени и т.н. Иде ми на ум за твоите литературно-издателски проекти. Ако продължаваш да мислиш върху тях, не би било зле да се преиздаде моят превод на ,,Поеми в проза“, който е изчерпан вече1. Нищо не значи, че сега е война — мисля даже, че светът, изморен и отвратен от тия ужасии, с удоволствие би се спрял на този голям индивидуалист. Изданието, разбира се, да бъде много по-хубаво от това, което аз направих преди осем години. Хубаво — т.е. семпло, но елегантно. Ами какво стана със замислите ти за една ,,Антология“ модерна?2 Тя е също една хубава инициатива.
Мене, както виждаш, като по-улегнал човек ме интересуват такива работи, които сигурно едва ли сега те занимават! Пък и може да не си вече в София. Но ако един ден се повърнеш над тия проекти, а аз бих желал това да станеше по-скоро, напиши ми.
Хайде сега сърдечни, мили привети на двама ви.
Ив. Радославов


Съхранява се в НБКМ.
1 Радославовият превод на ,,Поеми в проза“ от Бодлер излиза в първо издание през 1910 г. Гео Милев не го е преиздавал в книгоиздателство ,,Везни“.
2 Има се предвид започнатата през 1915 г. от Гео Милев серия ,,Лирични хвърчащи листове“.




207

От Николай Райнов — София1
4 март 1918

На линия, отново на линия! Берлинът ми е още далечко, драги Гео. Поздрави Ханс Кукла (от корена ,,див“) — и себе си от твоя обожател (в любовна смисъл).

Николай Райнов

Храна ще може да ти се изпраща до 4 кг месечно, стига да има кой да изпраща. Много здраве.

Н. Михайлов

Откакто ти ме забрави, аз често мисля за теб. Но докога?

Твой Людмил


Съхранява се в НБКМ.
1 Писмото е написано на илюстрована картичка. Картичката е отрязана в ъгъла и началото на текста липсва.

208

От Николай Лилиев — София
13 март 1918

Leiber Georg,
Ти знаеш как безцветно и сиво живея аз и ще ми простиш, задето не мога да ти пиша по-надълго. При нас, тук, няма нищо особено. Николай Райнов не е заминал още за пустинята1. Неговите книги се печатат полека-лека. Благодаря ти от сърце за изпратения ,,алманах“2 и за превода на Ван Лерберга3.

Бъди здрав и честит:
Николай

За ,,колетите с хранителни припаси“ ти писах вече, че съм изпратил, каквото трябва в Стара Загора.


Съхранява се в НБКМ.
1 ,,Пустинята“ е село Фурка, Дойранско, където е била дивизията на Райнов.
2 ,,Алманахът“ е стихове от млади немски поети: ,,Vom jungsten Tag“.
3 ,,Те усетиха“ на Шарл ван Лерберг, в немски превод от Ото Х.



209

От Николай Лилиев — София
24 март 1918

Драги Гео Милев,
Пишеш ми за писма, които не съм получил. Мисля, че ще бъде хубаво да се преведе наново ,,Аглавена“1. Ти знаеш, че моят превод на ,,Смъртта“2 е у Бакалов3, а той не е тука. По мое мнение ,,Смъртта“ не е от първите пиеси на Метерлинка, та може да се мине и без нея.
Аз не мога да работя нищо сега — а може би никога да не може да се заловя за нещо. По тая причина не ти пиша нещо за това, което би могло да те интересува.
Райнов е все още тука. Неговите книги все още се печатат. Ако можеш да издадеш своя сбирка в Берлин4, ще бъде великолепно. Тука няма никаква свясна хартия.

Поздравявам те сърдечно
Николай Михайлов


Съхранява се в НБКМ.
1 „Аглавен и Селизет“ — драма от белгийския драматург символист Морис Метерлинк.
2 „Смъртта на Тентажил“ — драма от Метерлинк.
3 Георги Бакалов.
4 Гео Милев не успява да издаде стихосбирка в Берлин.





210

От Николай Лилиев — София
30 март 1918

Скъпи Гео Милев,
Не зная, как бих можал да ти се отплатя за хубавите книги, които ми пращаш. Аз получих вече ,,Die Aktion“ и ,,Resurrection“1 и имах вече малката радост да прочета: ,,Chaque jour nous voila prostitues, haineux et ivres“2…
Бих ли можал да очаквам и 2 брой на ,,Resurrection“, дето ще продължи статията на Pansaers’a — ,,La jeune Allemagne“3 или ,,Autour de la litterature jeune Allemande“4?
Какво станаха твоите операции? Започнаха ли вече? Хайде, да се свършват, та да се върнеш пак при нас!
Райнов е все още тука и ти праща много здраве, разбира се.
На стария адрес ти писах няколко пъти — получи ли моите ,,скучни карти“.

Бъди възторжен и млад
Н. Михайлов


Съхранява се в НБКМ.
1 ,,Възкресение“.
2 ,,И ето как всеки ден ние се покваряваме, ставаме озлобени и пияни.“ (фр.)
3 ,,Млада Германия“.
4 ,,За младата немска литература“.







211

От Николай Лилиев — София
8 април 1918

Leiber Gheo,
Не съм още видял първата книжка на библиотека ,,Везни“, но чух вече да се говори, че на Хамлета бил даден ,,модерен дух“. И това било ценното на превода. Тъй казал и г. Божан Ангелов.
По ,,литературните въпроси“, които си повдигнал, отговорих на стария адрес. Навярно си получил картата.
Сега уреждам книжата, за да ти се прати втори колет от Ст. Загора.

Сърдечно те поздравява
Николай Михайлов

И от мене здраве

Ас. Златаров

Белгийското и немското списание получих, но алманаха, за който споменаваш, още не съм. И той ще дойде навярно.
Ако не ти струва нищо, пращай ми сегиз-тогиз по едно уверение от болницата, което да се прилага към износния лист. Думата ми е за твоите ,,колети“ с ,,хранителни предмети“.

Може ли да се (нечетливо) така.
Николай

Съхранява се в НБКМ.

212
От д-р Кръстю Кръстев — София
10 април 1918

Любезни г-н Милев,
Сигурно отдавна са Ви оперирали, но аз като не Ви се обадих по с време, не можех да очаквам да ми се обадите втори път и да ми кажете какво става. Пък и Подвързачева не съм видял много отдавна. Пишете ми докога ще останете там. Това лято и мен много ми се иска да изляза малко от България, че аз съвсем ще забравя немския. Но в Берлин не смея да дойда — страх ме е от глада.

Искрени поздрави
Ваш К. Кръстев1



Съхранява се в НБКМ.
1 Подател: (проф. К. Кръстев), ул. Аспарух 63 (София). Д-р Кр. Кръстев е оказал сериозна помощ в изпращането на Гео Милев на лечение в Германия след раняването му на фронта.



213

От Иван Хаджихристов — Стара Загора
17 април 1918

Драги Георге,
Повече от месец има, откакто получих писмото ти. Не можах да отговоря досега, че бях претрупан с много работа, а и една пролетна болест прекарах, обаче веднага вземах книгите, които ми изпрати, и вече пристъпих към работа1. — Няма ли нови и хубави книги, дошли из Русия в големия град2? Много благодарен ще ти бъда, ако би могъл да ми изпратиш още книги, защото тука е много пусто.
Какво правиш там? Здрав ли си вече и скоро ще си дойдеш ли?
Райнов печата ,,Виденията“ си наред с други ,,големи кристали“3 — както каза Ботю Савов.
За Вашите издания нищо не знам.
Ще поздравиш ли Демел от мен?!

Сърдечни поздрави
Иван х. Христов

,,Хризантеми“4 (pardon) излезе от печат — не сборника — там е интересна само малката бележка на Б. Савов за младия Ив. Мирчев.

Същият


Съхранява се в НБКМ.
1 Отнася се за превода му на ,,Червен смях“ от Л. Андреев. Хаджихристов превежда повестта и тя излиза от печат като издание на книгоиздателство ,,Везни“ — М. Касабов в Стара Загора.
2 След революцията в Русия Берлин става важен книгоиздателски център на руската литература — не само класическа, но и съвременна. Там се е издавало почти всичко значително, което е излизало по онова време в Съветска Русия. Освен това там са се пласирали и много съветски издания. Берлин и по-късно е един от пътищата, по които Гео Милев и българската общественост се е запознавала с новостите в съветската литература.
3 ,,Видения из древна България“. Другите ,,големи кристали“ са книгите, които по това време печата Н. Райнов.
4 „Хризантеми“ — списание за художествена литература. Излиза през 1916—1919 г. в Ст. Загора.




214

От Людмил Стоянов — фронта
25 април 1918

Драги Гео,
На връщане от отпуск намерих твоята карта и сега ти пиша, без да зная дали си още в Берлин. Наистина минаха вече няколко дена, но аз съм все още зает с тази глупава книга за дивизията1. А какво е това книгоиздателство в тия скъпи времена? За ,,здрави художествени начала“ вярвам, но за ,,солидно предприятие“… Може би бащата? Във всеки случай можеш да разчиташ на мен напълно, макар че засега нямам нищо готово. С Паскалев имам лоши сметки, мога без страх да си взема ръкописите в случай на упорство. — А ти бодърстваш значи и благополучно здравствуваш? Радвам се. Писма не получавам никакви — приятелите ме забравят един по един. На теб особени благодарности! А що да мисля за това ,,с моята Мила К.“2? Ей богу, прощавай, но ти си луд!

Твой сърдечен Людмил
Съхранява се в НБКМ.
1 Книгата е ,,I софийска дивизия“. Л. Стоянов е завършил тази книга, но тя не е излязла от печат. Пази се във Военно-историческия музей.
2 Мила Керанова, бъдещата съпруга на Гео Милев.



215

От Димитър Подвързачов — София
7 май 19181

Гео, колкото и да мислих, не можах да реша въпроса за Димчовата книга в полза на твоето предложение. Ще я издадем ние тука, и то много скоро. Работата около нея се почва. И безспорно е, че само тука книгата ще има по-добър изглед. Защото, ще прощаваш, но твоят ,,Хамлет“ — въпреки вътрешните си достойнства — никак не ме задоволява откъм външност: букви, печат, общ вид. Стара Загора — уви! — си остава Заара, която ,,нийде га няма“ —

Много поздрави и пожелания
Д. Подвързачов

Mon cher Gheo, полека-лека получавам всичко, що ми пращаш, и не зная как да ти благодаря. Бих искал да ти пиша по-надълго, ала съм така погълнат във всекидневието, че се боя да пристъпя към себе си… Радвам се, че поне ти си добре и можеш да живееш по-висок духовен живот.
Правя постъпки да ти се изпрати скоро колет, но изглежда, че по-рано от 9 май не ще подпишат ,,искането“.
Бъди здрав и бодър
Николай Михайлов
Съхранява се в НБКМ.
1 Картичката не е датирана. Датата е поставена по пощенския щемпел, който обаче не е много ясен.



216

От Николай Лилиев — София
9 май 1918

Дорогой Гео,
Току-що изпратих ,,разрешението“. За ,,цигарети“ — не позволяват. Ще прощаваш.
Да почна сега отговора на зададените въпроси:
1. Ако може, ще взема от Бакалов преводите. Но ,,този мъж“ не е в София.
2. Димитър ти писа вече какво мисли за издаването Димчовите стихове.
3. Зает съм с работа повече, отколкото можеш да допуснеш; при това не се знае дали ще мога да остана на сегашното място; за ,,школата“ искат ,,строевите“ до 35 год. и ,,нестроевите“ до 40 год. При това положение бих ли можал да превеждам? За мене тоя въпрос е решен — не мога. Защо да те лъжа?
4. При първа възможност ще ида, ще взема и ще ти изпратя исканото — ,,Егмонт“1 и ,,Epipsychidion“2.
5. Идеята за ,,алманах“ е хубава, разбира се. Райнов замина за пустинята. (Неговата книга ,,Видения“ и пр. излезе.) Людмил е в щаба на 1-ва дивизия. Щом се срещна с тях, ще им предам твоите думи.
Получих доста работи от тебе — и съм ти благодарен, разбира се. Неловко ми е — но бих те помолил да ми обадиш — какво ти дължа, за да ти се изплатя.
Най-сърдечно те поздравява
Н. Михайлов
Съхранява се в НБКМ.
1 „Егмонт“ — трагедия от Гьоте, преведена по-късно от Гео Милев.
2 Epipsychidion — лирическа поема от големия английски поет Шели.



217

От Людмил Стоянов — фронта
29 май 1918

Драги Гео,
Твоята очарователна сръдня ме трогва.1 Не, мойто момче, не съм искал да те обидя. Виждам, че си влюбен до уши. Не помня точно фразата, която те е засегнала, но вярвай, работата не е тъй ужасна. Никога не съм мислил да те пращам в ,,лудница“, прости ме, боже! Вярно е, че останах изненадан от твоето съобщение: ,,Тук съм с моята Мила К.“ Нямам ли право да се учудя? Признай, че и друг на моето място не би останал равнодушен. Най-после това е тъй неочаквано, тъй романтично, че да наречеш един романтик ,,луд“ е, ако не извинително, във всеки случай обяснимо. Нали помниш у Хорация (ако не се лъжа): ,,Този там е или поет, или луд.“ Една фраза, която употребяваме тъй често, когато сме двама, написана, прави фурор и е способна да ни скара — не е ли странно това? И тъй ти разбираш, че не те обвинявам в болестта на Хамлета, макар че за твоя чест голяма трезвост не ти е присъща. Драги, драги Гео, колко си пленителен!
Но стига за ,,лудите“. Повече бих се интересувал за теб, за здравето ти и за твоето душевно настроение. А за това ти нищо не пишеш. Как излезе операцията? В първото си писмо беше ме оставил да те съзерцавам ,,клан-недоклан, дран-недодран“. Не дай, боже, това ужасно деяние да е отишло докрай… Колкото до ,,Везни“2, поздравявам! Жал, че не съм виждал още излезлите номера. При първа възможност ще гледам да застана до теб — това ще бъде за мен една чест. Сега-засега — уви — аз трябва да съзерцавам суровата фигура на бай Марс (той отдавна не е между боговете) и в погледа му да диря вдъхновения от рода на ,,Бае Марин от село Аврен“ — ех!
Тук в щаба е Т. Кунев. Той завежда яхниите, пачите, салатите и пр., т.е. гастрономическия отдел3. Както и трябва да се очаква, ний не сме добре с него. Убедих се нагледно, че умът не е свойствен на атлетите. Тия дни навярно ще замина за София да подготвя печатането на моята ,,книга“ — ,,Първа дивизия на пет бойни полета“ или нещо подобно. Също да видя и своето семейство (хо-хо-хо-хо!).
Предай на Мила моите поздрави и извинения.

Твой сърдечен Людмил Стоянов



Съхранява се в НБКМ.
1 Повод за сръднята на Г. Милев са думите на Л. Стоянов ,,Ей богу, прощавай, но ти си луд!“, изказани от него в писмото от 25.IV.1918 г.
2 Има се предвид книгоиздателство ,,Везни“.
3 Трифон Кунев е завеждал офицерския стол.






218

От д-р Кръстю Кръстев — София
6 юни 1918

Любезни г-н Милев,
Нямам нищо против да издадете ,,Wenn wir Toten erwachen“1, но не само него, а и преводите на други 4—5 отдавна преведени Ибсенови драми! Призраци (вече издадени), Розмерсхолм, Дивата патица, Подпорите, Съюз на младостта. Може да се прибавят още 2—3.
И на мен често ми минава през ума да дойда нататък, но причините, които ме отпъждат и отблъскват, са много повече от тия, които ме викат там.
Ако би се случило — Ваш познат, немски или български офицер — да пътува за Мюнхен и обратно за Берлин или за тук, задължете го да се обади на дъщеря ми: Arisstr. 44, Pansion Thirber. Ще му поиска малка услуга.
Вий как сте — има ли изгледи да намерите там това, заради което отидохте.

Искрен поздрав от Вашия К. Кръстев


Съхранява се в НБКМ.
1 ,,Когато ние, мъртвите, се пробудим“ — драма от Х. Ибсен.



219

От Николай Райнов — фронта
25 юни 1918

Добре, че се обади. Бях ти записал адреса, па го изгубих. Телеграфирах веднага на Атанасов да ти прати книгите, макар да ,,не ме молиш“. Какво прави Дойчланът? Ръга ли се? Дано твоите хирургически ужаси престанат и те видя цял и здрав, за да пия за здравето на Б. Лавров1 (ама си гявол, бей! — от корена ,,шмекерия“). Ще ти пиша утре-другиден що правя, т.е. ще ти поверя в словеса известната тебе скука на фуркунстването. Боря се с малария (от корена ,,Маларме“) и с комари. От Йоканаана2 (от корена ,,мръсник“) получих сумата…3

Сърдечно те приветствам
твоят Николай Райнов

Много здраве на Ханс Кукла и на Оскар Кокошка.


Съхранява се в НБКМ.
1 Под името Б. Лавров Гео Милев издава своя превод на ,,Поетическо изкуство“ от Н. Боало през 1918 г. В писмо до баща си от 9.III.1918 г. той се сърди, задето псевдонимът му е разкрит.
2 Николай Лилиев.
3 Нечетливо.






220

От Николай Лилиев — София
11 юли 1918

Драги Гео Милев, Ризов ходи във военно-санитарната част. Твоят капитан бил в отпуск. Друг любезен капитан направил справка и намерил, че ти не си между ония, на които се продължава командировката. Той казал, че навярно Главната квартира не е съобщила още за това. Трябвало да подадеш рапорт — работата се усложнява, както виждаш — до военно-санитарната част или до Глав. квартира — не важи до кого — и да донесеш, че въз основа решението на Гл. квартира ти оставаш още месец-два-три-година в Берлин. След това да молиш да ти се изпрати сумата.
Така стои тая работа, за която си се сетил да пишеш най-сетне.

Аз съм добре и те поздравявам
Николай

Поздравявам те, драги Гео, и желая по-скоро да получиш париците, за да има за кафе. Поздрави г-ца Мила1 от мен, Цвета2, Райна3 и т.н.

Дим. Ризов4
Кольо5

Сърдечно Ви поздравявам



Съхранява се в НБКМ.
1 Официално Гео Милев сключва брак с Мила Керанова на 13 юни 1919 г. в София, след завръщането им от Берлин. (В къща музей ,,Гео Милев“, Ст. Загора, се намира свидетелството за венчаване.)
2 Цвета Атанасова, приятелка на Мила Г. Милева.
3 Райна Кузманова, приятелка на Мила Г. Милева.
4 Не се отнася за Димитър Ризов, по това време дипломатически представител на България в Берлин, а за друг познат на Гео Милев със същото име.
5 Подписът не се разчита сигурно.




221

От Николай Лилиев — София
24 юли 1918


Драги Гео Милев, не ти остава нищо друго, освен да подадеш нов ,,рапорт“. Инак тая работа няма да се уреди. От Райнова са излезли досега 4 книги — другите две, за които питаш, са под печат.

Много поздрави Н. Михайлов

Поздравя теб и г-ца Мила
Дим. Ризов


Съхранява се в НБКМ.






222

От Рихтер — Берлин
25 юли 1918

Sehr geehrter Herr Leutenant, bestдtige Ihnen hiermit, dass Sie das Bild ,,Akrobatin“ von mir kьnftlich erhalten haben.

Mit vorzuglicher Hochachtung
Ihr ergebener Richter — Berlin

(Превод)

Многоуважаеми г-н лейтенант, удостоверявам Ви с настоящето, че ще получите от мен книгата ,,Акробатката“.

С отлични почитания
Ваш предан:
Рихтер — Берлин1



Съхранява се в НБКМ.
1 Адресът на подателя е: Friedenau, Wiesbadenstr. 12.



223

От Франц Пфемферт — Берлин1
16 август 1918

Sehr geehrter Herr Milew,
Die Legenden gefallen mir absolut!Danke, bald will ich mit dem Drick in der Aktion beginnen. Und noch vier Legenden — dann kann auch der Band werden.

Ihnen ergeben
bin ich:
Franz Pfemfert

(Превод)

Многоуважаеми г-н Милев,
Легендите2 ми харесват изключително! Благодаря, скоро ще започна отпечатването в Акцион3. И още четири легенди — тогава ще може да стане том.

Оставам Ваш предан
Франц Пфемферт



Съхранява се в НБКМ.
1 Писмото е написано на илюстрована картичка, издадена от ,,Акцион“ под названието ,,В древната гора“. Изобразява древна гора. В дъното се появява човек. Глиганът, тигърът, пантерата, полярната мечка и лъвът се разбягват. Към изображението надпис: ,,Лъвът: човекът идва.“
2 Отнася се за Гео-Милевия превод на ,,Богомилски легенди“ от Николай Райнов.
3 Някои от легендите в превод на Г. Милев са печатани в сп. ,,Акцион“.
224

От Стефан Цвайг – Швейцария
20 декември 19181

Sehr geehrter Herr, ich hatte gerne Ihren Wьnschen entsprochen, Ieider habe ich in der Schweiz selbst meine Bьcher nicht zur Hand: sie Iiegen in Wien, verschlossen und verpackt, unerreichbar fьr mich selbst.
Ergebents Ihr
Stefan Zweig

(Превод)

Многоуважаеми Господине, с удоволствие бих задоволил Вашето желание, за съжаление тук, в Швейцария, самият аз нямам книгите си подръка: заключени и опаковани, те лежат във Виена, недостижими за самия мен.
Ваш предан:
Стефан Цвайг


Писмото се съхранява в НБКМ.
1 Не е датирано. Датата е по пощенския щемпел.

1919


225

От Стефан Свиларов1 – София
27 октомври 1919 г.


Уважаеми господине,
Изпращам настоящето2 не толкова поласкан от надеждата, че то ще бъде одобрено и поместено3 – това би било премного за мене и, струва ми се, мъчнодостижимо – колкото от желание да чуя няколко думи от един по-вещ ценител. Може би тия няколко листа съвсем не са за пред хора. – Затова именно се обръщам към Вас, защото вярвам, че Вие най-правдиво ще ми кажете4 истината. Ако в тая малка работа намерите само отделни недостатъци, които могат се поправи – сторете, моля Ви, това. А ако ли счетете за най-уместно да смачкате всичко и го хвърлите в панера, аз ще ви бъда еднакво благодарен и за това.
С почит Стефан Свиларов


Съхранява се в Къща музей „Гео Милев“, Стара Загора.
1 Млад човек, пишещ стихове, не оставил име на поет.
2 С писмото Свиларов изпраща кратка поема – изцяло в духа на символизма — за сп. „Везни“.
3 Поемата на Стефан Свиларов не е поместена от Гео Милев във „Везни“.
4 Няма сведения дали редакторът е отговорил на младия човек, но тонът на писмото подсказва авторитета и влиянието на Гео Милев сред модерно мислещата младеж.

1920


226

От Макс Мецгер — Рим1
8 май 1920

Leiber Herr Milev!
Wie Sie sehen, bin ich schon in der heiligen Stadt angekommen. Am meisten moderne Kunst weisen auf: Frankreich, Deutschland, Russland und Belgien.Wollte von den Belgien eine interessante Reproduktion schicken. Karten vergriffen. Brief folgt. Viele GruЯe an die Familie!

Ihr М. Metzger

(Превод)

Мили г-н Милев,
Както виждате, пристигнах вече в светия град. Най-много модерно изкуство показват Франция, Германия, Русия и Белгия. Исках да изпратя една интересна белгийска репродукция. Картичките разпродадени. Следва писмо. Много поздрави на семейството.

Ваш:
М. Мецгер2



Съхранява се в НБКМ.
1 Писмото е написано на илюстрована картичка на Seconda bienale romana — изобразява седнал работник пред стена — ,,Адолф Федер — работник“. Същата репродукция Гео Милев препечатва в сп. ,,Пламък“ (год. I, кн. 6, стр. 192, от 26 юни 1924 г.). Писмото не е датирано. Датата е по пощенския щемпел.
2 Адресът на подателя е: М. Metzger, Roma 27, Via Ancona 21, int. 17.




227

От Константин Стефанов1 – Плевен
9 септември 1920


Господине,
Прочетох „Жестокият пръстен“. Жестокият пръстен на Вашата мисъл скова чувствата ми и душата ми — един кръг в кръга на страшна пустота — разпери мъчително, но безплодно криле за полет…
Видях неясни отражения на предмета без очертания; черни пламъци и звън от падащи кристални здания; пътища — хиляди, неизброими — заключени в лабиринта на едно съзнание, неогрени, обвързани с черна печал; безсърдечни хризолитови пламъци на самотна издихвающа — на прага на чие ли съзнание? — луна; разрушение на стихийно развили се сили (кой би измерил техните действия!) и тоя гигантски неврастеничен сплин, наред с топлото органично чувство, породено при вида на умиращия Нарцис! Не е ли странно! — това съзнание, избодено, разрушено — аз усещам острието на стъклените му парчета — може да почине с леката въздишка на „благодаря ви, лебед мой!…“ Къде е човечното? Къде е стихийното?

Красотата никога не е била достигната по един разумен път — от началото на творчеството.
Изкуството винаги е било ирационално. Формите на красотата са били всякога абстракции, защото ще допуснем действителността да ни внушава, но не и да ни диктува. Всичко, което е постигнато в творчеството, постигнато е по свръхразумен нерв. И повече — в изкуството, отколкото във всяка друга проява, важи правилото, че идеята най-настойчиво предопределя опита.
Вие вярно избирате пътя. Всичко, що разказвате, е едно вярно отражение на еволюцията на душата.
Вашето поетично дело — без да измествате задачата му — трябва да прокламира на българския свят, че изкуството не е действителност, а обективация на мистичните откровения на чувствата и че ако действителността е отразена в него, то е само с цел — както говори Ницше — да се покаже нейната негодност.
И не важи, Господине, че Вашата книга слага една тежка умора на душата: най-сетне ние трябва да Ви благодарим, че тя не е от тоя род книги, които, като разгърне някоя сантиментална дама, да намери предлог леко да въздъхне…
Може би и Вие ще си останете от ония жреци на страданието, разбрали, че само в огъня на личната мъка се твори истински. Какво важи тогава останалият свят?
Господине, приветствувам появата на Вашата книга. Тя събужда виденията на душата. Тя почти донася пред вътрешното ни зрение онова, за което нашите чувства само са бленували.
Господине, аз бих се радвал, ако имам Вашия отговор2.

Приемете уверение за почитта
ми към Вас –
Константин Стефанов,
Текийска улица, Плевен
Съхранява се в Къща музей „Гео Милев“, Стара Загора.
1 Константин Стефанов е млад адвокат по онова време. Писмото свидетелства за влиянието на Гео Милев върху мислещата млада интелигенция.
2 Няма сведения Гео Милев да е отговорил на горещия си почитател, но е запазил в архива си писмото.



228

От Херварт Валден — Берлин
19 ноември 1920

Der Sturm — B e r l i n W 9
Postdamerstrasse 134-a Fernruf Amt Lutzow 4443
Direktion Herwarth Walden

Kunstausstellung (Buchhandlung) Verlag
Monatschrift (Kunstschule) Verein fьr Kunst
Geschaftszeit: 10-6 (Sprechstunden von Herwarth Walden:
Dienstag) Sonnabend von 4-5 Uhr
Berlin, den 19.II.20

Sehr geehrter Herr Milev!
Besten Dank fur Ihren Brief und das neue Heft Ihrer Zeitschrift. Die bulgarischen Zeichnungen sind noch zu illustrativ, es fehlt ihnen noch an organisatorischer Gestaltung.
Abzьge und Klichees Chagall konnten wir nur in der Grцsse des Formats des Klichees It. Beilage liefern, Papier wie Muster. Sie mussten die Drucke in die Zeitschrift einkleben, wie wir es auch tun, es wдre am einfachsten und am schnellsten, wenn Sie hierzu die fertigen Sturmkarten verwenden, die wir Ihnen bei Abnahme von 1,000 Stьck noch fьr 500 M ьberlassen konnten. Ein neuer Druck wurde jetzt erheblich teurer stellen, da alle Herstellungspreise sehr gestiegen sind. Mit gleicher Post sende ich Ihnen das Programmheft der Auffьhrung von ,,Trieb“ im Albert-Theater zu Dresden. Auf Wunsch bin ich gern bereit Ihnen das Buch zu ьbersenden. Eine Auffьhrung wьrde mich natьrlich sehr interessieren.

Hochachtend grьssend:
Herwarth Walden

(Превод)

Многоуважаеми г-н Милев,
Най-голяма благодарност за писмото Ви и за новия брой на Вашето списание. Българските рисунки са все още твърде илюстративни, липсва им все още художествено (организаторско) оформление.
Извадките и клишетата на Шагал можехме да доставим само в големината на формата от клишетата на литературното приложение, хартия, както и мостра. Вие трябваше да залепите отпечатаното в списанието, както правим и ние, би било най-просто и най-бързо, ако можехте да употребите готовите Щурм-картички, които при спадането до 1000 броя Ви преотстъпихме за 500 марки. Едно ново отпечатване би струвало много по-скъпо, тъй като всички разноски по отпечатването са се покачили много. Със същата поща Ви изпращам програмата от премиерата на ,,Импулс“ в Алберт театър в Дрезден. При желание съм готов с радост да Ви изпратя книгата. Едно поставяне, разбира се, би ме интересувало твърде много.

С отлично почитание
Ви поздравявам:
Херварт Валден

Съхранява се в НБКМ.
1921
229

От Иван Мирчев — Стара Загора
8 ноември 1921

Драги Георге,
Получих 3-та и 4-та книга от ,,Везни“. Благодаря. Надявам се да има успех и в този формат, при все че за предпочитане би бил форматът на I годишнина. Аз мисля, че трябва да се положат усилия за постигане техниката на I годишнина. В това направление ще помогна и аз: предлагам да се направи акционерно дружество ,,Везни“, което ще издаде например 2000 акции по 100 лв. номинални, платими в два срока, и с получения капитал 200 хиляди (изпърво 100 хиляди) ще може да се почне четвъртата годишнина на списанието в по-голям формат, художествена изработка, каквато бе първата годишнина. Напечатването на акциите няма да стори много пари, а пласирането им ще е много по-лесно от записване абонати. Ако по принцип си съгласен с това предложение, веднага ми пиши, да зная. Купувачи на акциите ще се намерят.

Сърдечен поздрав
Ив. Мирчев

P.S. Изпращам ти две стихотворения. Ако ги харесаш, напечатай ги заедно; ако ли не — върни ми ги, моля ти се, с отговора.


Съхранява се в НБКМ.
1922



230

От Мильо Касабов — Стара Загора
17 февруари 1922

Георге,
Получих по Б. Савов писмото ти — сметка. Показаните пера, приход — разход, минаха по водената от мене сметка. Намирам сметката ти нередовна: току си гледал да я подравниш.
Пари аз със записи съм ти пратил 6398,30
От Стефан си взел 500, —
От продажба на книги на Чипев
на два пъти и бюстове 1173,20
— - — - — -
Аз съм броил всичко 8071,50
От ,,Куриер“ получено вс. 1825, —
,,абонаменти“ 1310, —
,,ръчна продажба“ 2276,40 5411,40
— - — - — - — - — - — - — - — - — - — - —
Предадено ти е всичко приход 13 482,90
Разходвано от тебе всичко 10 975,10
— - — - — -
У тебе остатък 2507,80

Това е сметката.
В дадените от мене пари влизат, разбира се, и изпратените ти 600 лв. за хонорара 1—4 кн. и 300 лв., които ти дадох лично, когато бе тук през ноември.
Получените 1825 от ,,Куриер“ са: за 1 и 2 бр. 642, аванс 500 и сега съобщените 683 = 1825.
Получените от ръчна продажба в София са:
Първо 114,- — 545,50 и сега съобщените 1617,40 = 2276,40.
Гледах, прегледах, никакви грешки няма, това е сметката.
Пишеш за 11, 12 и пр. бройки по 400 лв. Разбирам, че това е печатът с хартията. Защото никъде не пишеш броени за хартия. Сега дребните задължения: на ,,Хемус“ и пр., ги оставям така открити, когато ги разправиш, ще минем в разход. Доста е да бележиш редовно това, което харчиш, и това, което получаваш (разход — приход). Какво ще направим занапред? Отгде ще вземеш тези 2507 лв. да ги внесеш? Или за твоя труд? Почти! Нъ на Ганя? Па какво материално има за тебе от тази главоболна работа? Не сме ли по един амбициозен нагон, пред който жертваме? Струва ли си жертвите? Такива въпроси и друг път съм ти задавал и ти на тях нищо не отговаряш.
Сега за II част на сметките:
1. Прибра ли от ,,Куриер“ книжките и какво още има за прибиране оттам.
2. Накарай Пеша да преброи по брой всичко останало у тебе и ми съобщи по брой количеството на останалото, също и по колко екземпляра е получено от печатницата от всеки брой и по колко е изпратено на абонати (стари и нови) от всеки брой.
Сега за организацията! Книжарите са ненадеждни: на така категоричните ми писма са се отзовали 10-ина души и са изпратили около 1000 лв., в които има пари и срещу сметка за книги. Какво направи ти за организиране момчетата. Вчера мина Ас. Каваев от Ески Джумая и казва, че могъл да събере 10—15 абонамента. Той не е само. Такива само могли биха да вършат тая работа, но трябва да ги знаеш, да си във връзка с тях, да им пишеш, да ги задължиш, организираш и пр. Ето защо да се оповести, че се открива подписка само за абонати от №21 до №50, сиреч за 30 броя, с намалена цена 40, — лв., на настоятелите 10%. Това като се оповести в 19 и 20 брой едновременно, да се пише по една картичка до момчетата да съберат такива абонати. И този резултат само ще ни покаже какво да се прави. Книжарите са ненадеждни. Ще ги дирим един ден, мисля, това лято ще направим обиколка да приведем всичко в изправност — книжари, абонати...1


Съхранява се в НБКМ.
1 Краят на писмото е изгубен.





231

От Дружество Театър – Стара Загора.
16 май 1922

Съобщава Ви се, Господине, че настоятелството в заседанието си на 12 май т.г. се занима с даденото от Вас изложение1 за сформиране на една постоянна драматична трупа при Дружеството и реши:
1. Предвид това, че Общото годишно събрание на Дружеството не разреши кредит за организиране на трупа,
2. И че Дружеството не разполага с никакви суми за субсидия,
3. Че е необходим общ ремонт на театралното здание и специално на сцената, а средства за това няма
4. И благодарение на това, че гражданството не е отзивчиво и не оценява жертвите, които Дружеството прави за издържане на трупа, настоятелството въпреки своето желание остава изложението Ви без последствие.

Председател:
Секретар:

Съхранява се в Държавен архив, Стара Загора.
1 Гео Милев по идея на близки и приятели от Стара Загора прави писмено предложение пред Общината и пред Настоятелството на Дружество Театър за сформиране на постоянна театрална трупа, като предлага помощта си като режисьор. Тази идея не се реализира.




232

От Рудолф Блумер — Берлин
8 юни 1922

Sehr geehrter Herr,
Wir empfingen Ihr Schreiben vom 17. Mai und haben uns entschlossen, fьr Ihre 5 Abonnenten unsere Zeitschrift zu dem frьheren Preis vom Mk 100 — zu liefern. Wir wollen dies erstens deswegen tun, damit Ihre aufopfernde und sehr anerkennenswerte Tдtigkeit nicht vergebens sei, und zweitens, weil wir diese Lieferung dann eben als eine Propaganda fur unsere Zeitschrift betrachten mьssen. Leider sind jetzt hier die Herstellungskosten so grob, daЯ wir mit 100. — Mk nicht einmal diese Kosten bezahlt bekommen. Wir bitten Sie also, die gezahlten Betrдge uns einzuzahlen. Vielleicht versuchen Sie Ihren Kunden begreiflich zu machen, daЯ es nicht zuviel verlangt ist, wenn Sie bei unserem Entgegenkommen wenigstens die Portospesen ьbernehmen. Wir warten also Ihre Nachricht ab und werden Ihnen dann nach Einsendung des Betrages die Heften zu gehen lassen. Wir nehmen an, daЯ wir alle bisher erschienen Hefte und auch die noch erscheinenden nicht an Ihre einzelnen Kunden, sondern stets an Sie senden.

Hochachtungsvoll:
Rudolf Blumner

(Превод)

Многоуважаеми господине,
Получихме писмото Ви от 17 май и решихме да доставяме списанието1 за Вашите 5 абонати на по-раншната цена от 100 марки. Това искаме да правим, първо, за да не отиде напразно Вашата пожертвувателна и достойна за висока оценка дейност, и второ, защото ще таксуваме тази наша доставка като пропаганда на списанието ни. За съжаление разноските по издаването са сега така големи, че 100-те марки едва ли ще могат да заплатят тези разноски. Ние Ви молим следователно платената стойност да ни изплатите. Може би ще се опитате да изясните на Вашите клиенти, че искането ни не е голямо, ако при нашата отзивчивост те приемат поне пощенските разноски. Ние ще изчакаме отговора Ви и след изпращане стойността ще Ви изпратим брошурите. Предполагаме, че всички досега излезли броеве и още неизлезлите ще изпращаме не на Вашите клиенти, а винаги на Вас.

С отлично почитание:
Рудолф Блумер


Съхранява се в НБКМ.
1 Отнася се за сп. ,,Щурм“.
233

От Николай Райнов — Пловдив
21 декември 1922

Драги Гео,
Получих и благодаря твърде много. Само че Верлена исках за директора, г. Борис Дякович, който желаеше да го има, дадох му го; той пита колко трябва да ти прати за него. Затова пиши с една карта или нему (в библиотеката), или мене колко струва книгата, за да ти се издължи.
,,Панихидата“1 е много хубава; благодаря за подаръка. Не бях я виждал досега; тя нова книга ли е? И в библиотеката я няма. Понеже библиотеката разполага с малко държавни пари, не е зле да съобщиш какви разкошни книги2 имаш за продан от твоите издания и какви им са цените; ще ги доставим и ще си прибереш парите веднага.

С много здраве на тебе и на домочадието
Твой Николай3


Съхранява се в НБКМ.
1 ,,Панихида за поета П. К. Яворов“ от Гео Милев.
2 Става дума за серията ,,Книги за библиофили“, изд. на ,,Везни“.
3 Подател: Николай Райнов, главен библиотекар на Народната библиотека, Пловдив.


1923


234

От Франц Пфемферт — Берлин
10 март 19231

Werter Genosse, ich habe Ihren Botenbrief erhalten und mich gefreut, von Ihnen zu wissen, daЯ Sie die Aktion nicht vergessen haben. Ihre Zeitschrift habe ich nie erhalten.
Ich sende Ihnen die ersten Hefte dieses Jahres und hoffe, von Ihnen bald mehr zu hцren.

Ihr
Franz Pfemfert

(Превод)

Уважаеми другарю, получих Вашето писмо и бях радостен да узная за Вас, че не сте забравили Акцион. Вашето списание2 не съм получавал никога.
Изпращам Ви своевременно първите книжки от тази година и се надявам скоро да чуя за Вас повече.

Ваш Франц Пфемферт



Съхранява се в НБКМ.
1 Писмото е написано на илюстрована картичка, издадена от ,,Акцион“; представлява репродукция на картината ,,Рур“ от Феликс Мюлер. Същата тази репродукция по-късно Гео Милев печата в сп. ,,Пламък“, год. I, кн. 3, стр. 112 от 25.III.1924 г. Писмото не е датирано. Датата е по пощенския щемпел.
2 Отнася се за сп. ,,Везни“.

1924


235

От Любомир Мицич — Белград
15 януари 1924

Sehr geehrter Herr Milev,
heute in der Frьh, habe ich Rc. Rachel mit Bilder bekommen. Nach der Reihe und nach der Nummer am Rьckseiten der Bilder, fehlt № 3.
Ich kann es gar nicht bestimmen, weil im Packet kein Brief oder Zettel war, nach welchem ich das feststellen konnte. Vielleicht haben Sie ein Brief geschrieben. Ich werde Nachmittagspost warten.

Viele Grьsse
Ваш
Любомир Мицич

(Превод)

Многоуважаеми г-н Милев,
Тази сутрин получих Р. Рахел1 с картините. По реда и по номерата на гърба на картините липсва №3.
Със сигурност не мога да определя, защото в пакета нямаше писмо или листче, по които да можех да установя това.
Може би сте писали писмо. Ще чакам следобедната поща.
Много поздрави
Ваш: Любомир Мицич2

Съхранява се в НБКМ.
1 Името е нечетливо.
2 Любомир Мицич е сръбски модернист, създател на школата ,,зенитизъм“. В архива на Гео Милев (НБКМ — БИА, ф. 26, арх. ед. 31, л. 1—9) се намират няколко броя от неговия вестник ,,Зенит“. В ,,Зенит“ се печатат преводи от съветската поезия: Маяковски, Еренбург и др. Броеве от „Зенит“ има и в Къща музей „Гео Милев“, Стара Загора.








1925


236

От Аугуст Айгнер — Виена1
28 февруари 1925

Euer Wohlgeboren!
Gestatten Sie mir eine hцfliche Bitte.
Mein Buch ,,Drei Sonaten“ wird gegenwдrtig in mehrere Sprachen ьbersetz und ich wьrde auch gerne eine ins Bulgarische sehen. Mцchten Sie nicht die Liebenswьrdigkeit haben und mir Adressen solcher Schriftsteller angeben, die aus dem Deutschen ins Bulgarische ubertagen.

In ausgezeichneter Hochachtung
August Eigner

От д-р Кръстю Кръстев — София
10 април 1918

Любезни г-н Милев,
Сигурно отдавна са Ви оперирали, но аз като не Ви се обадих по с време, не можех да очаквам да ми се обадите втори път и да ми кажете какво става. Пък и Подвързачева не съм видял много отдавна. Пишете ми докога ще останете там. Това лято и мен много ми се иска да изляза малко от България, че аз съвсем ще забравя немския. Но в Берлин не смея да дойда — страх ме е от глада.

Искрени поздрави
Ваш К. Кръстев1



Съхранява се в НБКМ.
1 Подател: (проф. К. Кръстев), ул. Аспарух 63 (София). Д-р Кр. Кръстев е оказал сериозна помощ в изпращането на Гео Милев на лечение в Германия след раняването му на фронта.


Съхранява се в НБКМ.
1 Писмата от фронта се проверявали от военните командири.
2 Димчо Дебелянов.
3 По това време Дебелянов не е бил взет във войската и не се е намирал на фронта. ,,Писъмцето“, за което споменава Л. Стоянов, ще да е изпратено от София. Следователно съжаленията за ,,изгубените часове“ се отнасят не затова, че и Дебелянов е на фронта, а затова, че се е разпръснала дружеската компания и че когато са били заедно, е имало някои излишни недоразумения, които са им пречели да изживеят напълно ,,дружеската радост“.
4 Адресът на Л. Стоянов е бил: III нес. с. батарея при 21 п. полк, II дивизия.

1916

237

От Людмил Стоянов
до Димчо Дебелянов1
Фронта, 30 януари 1916

Драги Димчо,
Едва днес получих картата ти (от 28.ХII. м.г.) с трикратното ,,лошо, лошо, лошо“, което повтаря и Милев, когото ти си заразил с песимизма си. Трябва обаче да призная, че като се преизпълваш с отчаяние, губиш от своята словоохотливост: тъй малко думи ти се откъснали от сърцето! А аз тъй много, тъй дълго чакам писмо от вас, приятели мои, от вас, чиято безконечна цена узнах сега, когато останах сам!
Ето, аз пиша доста подробно за себе си и бих бил безкрайно доволен да чуя нещо за скъпите за сърцето ми хора. За теб, който си на свобода2, но без съмнение би желал да се махнеш ,,де да е другаде, само по-далеч от земята“, да бъдеш камък, да не мислиш, да не чувстваш (,,зная твоя сплин метежен, Хамлете!“3), с една дума за теб, който ликуваш от отчаяние; за Н. Лилиев, за когото не знам защо мисля с особено умиление и с една болезнена жалост — може би защото си представям всичката трагичност на неговото положение4; за Н. Райнов, чиито ,,Легенди“ чета тук с удивление и възторг (благодарение на Коста Кнауер) и чийто образ ми се представлява в светлината на някакво величие; за Йордан Йовков, чиято наивна хитрост ме кара и сега да се усмихвам с усмивката на най-чисто разположение и даже любов; за Хр. Ясенов, който тъй скоро дочака да се сбъдне неговият ,,погром“5 (дългите онези ямбове) и сега може би почива в някоя долина вечен сън: всички тия хора, които имат към мен такова недоверие, а някои даже неприязън, сега ми са особено близки и аз искам да зная нещо за тях. Единствен само Милев ми пише и аз съм му безкрайно благодарен за това. Едно писмо, то е като вест от миналото, от живота на свободата, на любовта, на изкуството.
…Снегът, който вали от три дни, е покрил планини и долини и те гробно мълчат. Това мълчание, вятърът, който свири из гората, мъглите, които се влачат тежки и неизчислими — всичко тежи на душата като един леден сън. Седнал при огнището, струва ти се, че си погребан и че не ще дочакаш възкресение во веки веков…
А животът в София си тече както преди, ако се съди по вестниците. Глупостта шествува безгранично и безразделно и тържествува свободно своето победно — Фалкус Трисмегист…
Святий боже, святий крепкий.

Твой Людмил



Съхранява се в НБКМ.
1 Л. Стоянов е изпратил писмото на Мара Карловска, за да го предаде на Димчо Дебелянов, за когото е било писано. Но Карловска, било че не е могла да намери Дебелянов, или поради някои други причини, го изпраща на Гео Милев с молба последният да го предаде на адресата му. Гео Милев съобщава на Дебелянов за писмото, обаче го задържа у себе си. Ето и писмото, с което съобщава това на Дебелянов:
Др. Димчо,
Днес се върнах от Одрин и заварих тук едно Людмилово писмо до тебе (в отговор на нашата картичка с ,,лошо, лошо, лошо“-то); праща ми го М. К. със следната бележка върху едно парче лоша хартия: ,,Ако обичате, услужете му — това поне не е за мен. Благодаря и извинете. М. К.“ Писмото на Л. задържам, а този нищожен факт ти съобщавам за знание и те питам откъде произхожда това ,,стечение на обстоятелствата“; Ти ли си й го пратил? Пиши де, най-сетне. Защо се погребваш тъй в безмълвие?…
Твой Гео Милев

Н. Лилиев ти се сърди, че не му пишеш. Изглежда, че ти си еднакво сфинксово безмълвен и към него.
Н. Райнов какво прави; обажда ли ти се? Какви са тия фейлетони от него — наред с Ел. Пелин, Ант. Страшимиров, Н. Михайлов и пр.
Какво ще кажеш? Как му беше, моля ти се, адресът.

Г. М.

(Писмото му е отпечатано в сп. ,,Изкуство“, 1946, стр. 602.)
2 Дебелянов още не бил отишъл на фронта.
3 Стих от Н. Лилиев.
4 Трагичността на положението на Н. Лилиев се е състояла в това, че той, нежен поет, е бил твърде непригоден поради своя непрактичен и стеснителен характер за грубата действителност на фронта, където е бил изпратен.
5 Отнася се за стихотворението на Хр. Ясенов ,,И аз отново ще заспя, и аз отново ще погасна…“ от цикъла ,,Приказно царство“ (първоначално в цикъла ,,Погром“), написано в деветстъпен ямб.

1917


238

От Веса Касабова до Борис Касабов
Стара Загора, 28 май 1917

Драги бате Борисе,
Получихме ти писмото заедно със снимките преди два-три дена. Най-хубаво бяха фотографирани тримата офицери. Всички от нас искат да знаят ти ли си фотографирал, понеже са много хубаво фотографирани. Завчера имахме писмо от бати Георги. Той ни пише, че най-късно след два-три дена ще го изпратят в Скопие. В същия ден, когато имахме от бати Георги писмо, имахме и от бати Колчо писмо. Той ни пише, че намерил на бати багажа и му го изпратил. Пише ни и той, че ще изпратят бати в Скопие и че няма да го държат много, понеже е напълно оздравял.

С поздрав Веска1



Съхранява се в НБКМ.
1 Подател: Веска М. Касабова, ул. Генерал Гурко 173.

1919


239

От Мильо Касабов
до Иван Хаджихристов
Стара Загора, 24 юли 1919

Драги Ив. х. Христов,
Няколко пъти съм питал и пращал за Вас, докато най-сетне Ви пратих циркуляр на ,,Везни“ с бележката. Получих писъмцето Ви и разбрах где сте. Когато бях в София, стана дума за хонорара на ,,Червен смях“1 и Георги намира, че поне още 70 лв. да Ви се заплати, или по 40 лв. на кола за онова време. Сега се плаща по-скъпо, но и издателите се одрямаха вече. Ний ще караме полека-лека. Имам незначително да поговоря с Вас, но като се видим. Днес Ви изпратих с пощенски запис сумата 70 лв. и 1 връзка ,,Манфред“ и ,,Китайски легенди и новели“, №№ 8 и 9 от библ. ,,Везни“, които имахме готови, а № 7 ,,Опиянение“ от Стриндберг, както и I кн. от ,,Книги за библиофили“ са под печат и тези дни ще излязат.

С поздрав
Ваш М. Касабов



Съхранява се в Къща музей „Гео Милев“, Стара Загора.
1 Отнася се за преведената от Хаджихристов повест на Леонид Андреев ,,Червен смях“ и за хонорара от нея.

1921


240

От Мильо Касабов до Людмил Стоянов
Стара Загора, 9 март 1921

Г-н Л. Стоянов,
На писмото Ви отговорих своевременно и исках някои подробности и Вашето мнение за действие, обаче до днес не съм получил отговора Ви. Писах на Георги1 за 4—5-а книжка2. Каква пречка има, та я не изпраща, и от него нямам отговор. Зная, че той загази пред мене и не смее да ми пише, но Вие трябваше да се споразумеете неотложно и да ми явите предложенията си за доизкарване на II годишнина.
Ще чакам по-скорошния Ви отговор.

С поздрав
М. Касабов


Съхранява се в архива на Литературния институт към БАН.
1 Гео Милев.
2 4—5 книжка на сп. ,,Везни“, год. II.



241

От Мильо Касабов до Людмил СТоянов
Стара Загора, 10 април 1921

Уважаеми г. Л. Стоянов в София,
Не ми се отговорихте, не ми пишете вече. Види се, че не сте се споразумели с Георги, може би не се срещате. Г-н Зл. Чолаков ми отправи две писма, та изостри въпроса, да взема крайни решения, които може да научите от писмото ми до Георги и от последното ми до г. Чолакова. Милостта му е направил лоша услуга в случая. Аз съм много разтревожен за Георги. Вие сте отдавнашни в София и в този живот, Вие го понасяте стоически, Вие имате опитност и план. Георги е загазил зле. С труд и енергия, каквито не му липсват, мъчно ще преодолее. Нему се налага да смени София. А той не ме слуша дори до издаването на списанието, което право си запазва. Ако обаче действа от името на книгоиздателство ,,Везни“, заявих му, че ще опровергая публично.

С поздрав: М. Касабов


Съхранява се в архива на Литературния институт към БАН.
1925


242

От Николай Хрелков
до Мила Гео Милева
София, май 19251

Мила,
Благодаря ти безкрайно много за цигарите2. Съжалявам те искрено за Гео и дълбоко вярвам, че на него няма да посегнат — И… се ползвам от случая да ти искам прошка за прегрешенията ми към теб лично, които, и да не са много тежки, все пак са прегрешения3.

Николай Хрелков


Съхранява се в НБКМ.
1 Бележката не е датирана, датата е поставена по съдържанието й.
2 През априлските събития Н. Хрелков се е криел от полицията в един хотел до централната баня, близо до квартирата на Гео Милев. С храна са го снабдявали негови близки. Мила Г. Милева му е изпратила цигари, по повод на което той й праща горната бележка.
3 ,,Прегрешенията“, за които става дума в бележката, са от приятелско естество, за непринудени приятелски недоразумения.