музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството


Андрей Андреев

Александър Руденко – преводачът
на “Септември” на руски

Александър Анатолиевич Руденко е роден през 1953 г. в Москва. През 1977 г. завършва Литературния институт “М. Горки” и оттогава се занимава с професионално творчество. Автор е на десет стихосбирки, две от тях са с избрани стихове и поеми. Издал е и две прозаични книги, работи и в драматургията. В една от книгите си “Избрано” споделя: “Не всякога пишех за онова, което бе важно за другите, но винаги се опитвах да говоря за своето със свой глас. В това според мен е и задачата на поета. За най-висша човешка ценност смятам приятелството. Но в поетическите търсения всеки е сам. Не завиждам на ония, които пишат леко и дишат леко. Главното е да не се задушим. А постоянните усилия в творчеството – глътките въздух – ми носеха нови стихове. Триединство на чувство, мисъл и музика, а също така и усилието върху самия себе си – ето какво е за мен поезията...”
Съдбата ми отреди над 30 години творческо и човешко приятелство с Александър Руденко – от онзи далечен ден на есента на 1972 г. до днес. Случи се така, че вторият ден от следването ни бе семинарен. Ръководителят на творческия ни семинар по поезия беше известният руски поет Евгений Долматовски. В тези първи минути на опознаване той ни помоли да кажем по няколко думи за себе си, да прочетем по едно стихотворение. Саша говореше уверено, рецитираше със самочувствие. Личеше, че познава добре не само руската класическа и съвременна поезия, но и големите световни писатели. И през петте години – в института, в общежитието или на литературни вечери, за да подкрепи своя мисъл или да защити позицията си, той често цитираше откъси или цели стихотворения на Пушкин, Шекспир, Маяковски, Гьоте, Лермонтов, Блок, Есенин, Бърнс... След немного време той свърза живота си завинаги с България. Негова жена стана известната по-късно пророчица и ясновидка Иванка, починала преди две години. За нея той написа една от белетристичните си книги “Иванка. Жена ми – магьосницата”, излязла и на български език. Немалка част от стиховете му са, ако може така да ги наречем, български. Опознал българина, съдбата, историята, възходите, паденията и стремленията му, Саша откри за себе си и древната му култура. И неволите. И радостите му. И мълчанието. И гнева му. И като всеки истински поет той се опита да ги пресътвори – и песните, и скръбта. И до голяма степен го направи. С любов и с огромната си дарба на преводач. Казвам “до голяма степен”, защото събитията през последните 13–14 години нанесоха пораженията си и върху усилията на десетки умни, знаещи и можещи апостоли на преводаческото изкуство. Но дотогава Саша преведе и издаде стихове на Ботев, Смирненски, Вапцаров, Валери Петров и десетки други български поети. Едно от най-ярките му постижения е преводът на поемата “Септември” от Гео Милев, върху който той работи с особена страст и вдъхновение. Преведе и голяма част от българските народни песни, напечата ги в руски литературни вестници и списания. Мечтаеше да довърши работата си и да издаде цяла книга. Вярвам, че времето, в което живеем, ще се промени. Или по-точно – ще го променим, защото животът и творчеството иначе се обезсмислят. Вярвам и че Саша ще завърши делото си, ще покаже на руския читател красотата и мъдростта на народното ни творчество. Българската и руската духовност го заслужават.