музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството


Анна Златкова

Испанският превод
на поемата “Септември”

Наричан от своите колеги и почитатели “Писател на писателите”, Хуан Едуардо Сунига е и виден преводач, ценител и познавач на българската литература.
В Испания първите преводи на значими творби на българската художествена словесност се появяват през четиридесетте години на ХХ век. С право можем да наречем техните автори – български и испански творци – пионери в това поприще. През този период, в съавторство с големия наш испанист и преводач Тодор Нейков, Сунига пресъздава на испански Жетварят на Йовков (1944) и Под игото на Иван Вазов (1949). По-късно, през 1983 г., в превод на Сунига излиза сборникът със стихове на Яворов Viento de Medianoche. Antologia poйtica. За своето преводно дело, което включва и творби на руски писатели, през 1983 г. Хуан Едуардо Сунига е удостоен с Националната награда за превод – най-голямата награда за преводаческо майсторство в Испания.
Сунига е носител и на престижни награди като един от най-талантливите писатели в съвременната испанска литература. В българското книжовно пространство обаче той и досега, доколкото ми е известно, присъства само с няколко странички. Ние сме длъжници на този голям творец, направил тъй много за популяризирането на нашата художествена литература в своето отечество. Дано съумеем някак да му се отблагодарим.
Аз не съм поет, но с риск да ми бъде напомнено Апелесовото Обущарю, не по-далеч от обувката, ще си позволя да кажа няколко думи за испанския превод на поемата Септември, дело на Хуан Едуардо Сунига, и за изпълнението є от Игнасио Вердиал на компактдиска, който се представя тук. Защото мисля, че като преводач мога да се чувствам поне мъничко духовно сродена с потомците на Сервантес, Унамуно, Лорка и поне мъничко изкушена от поезията.
Ще почна от непосредствения досег със звучащото слово. Интерпретацията на Игнасио Вердиал, който, доколкото ми е известно, не е професионален актьор, поразява със своята мъжествена сдържаност, с усета за ритъм, с красивата и изразителна испанска реч, каквато не всеки ден може да се чуе.
В статията си Фрагментът Гео Милев казва: Стихът е фрагмент. Стилът довежда до фрагмент. Защото стилът е синтез. Синтез в мисълта и синтез в средствата. Сгъстяване, за постигане на своята задача – художествения ефект – изкуството си служи с минимум от средства.
Едно от несъмнените достойнства на испанския превод на поемата е неговата художествена точност, далеч от каквато и да било описателност и излишества. Поетиката на контраста, органичната вплетеност на високо и ниско слово, характерните хиперболизации – всички тези черти на поемата Септември са претворени вдъхновено от Сунига на испански език. Изключително сполучливо са предадени на испански и лавинообразното натрупване на хетерогенни елементи, и шеметно сменящият се ритъм, звукоподражанието и музикалността на Гео-Милевия стих.
В превода на Хуан Едуардо Сунига, бих казала, звучат трагизмът, “неудържимата пламенност” и – нещо тъй важно, макар и толкова рядко постигано от нас, българите – надмогването на чувството на обреченост, които дават безсмъртие на поемата Септември.