музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството


Анна Лилова

За превода на поемата “Септември” от Гео Милев на немски език

Отрадно събитие за българската култура е изданието на компактдиска с преводи на поемата “Септември” на чужди езици, между които и немският превод от 1975 г. на Норберт Рандов и Мартин Ремане. От техния творчески преводачески тандем – съчетанието на подстрочниковия превод на известния и уважаван у нас българист Рандов и поетическото претворяване от талантливото перо на Ремане – преводът на българска поезия и на най-големи български автори обогатява вече повече от четвърт век немската преводна литература.
Преводите на “Септември” неведнъж са анализирани у нас в литературния печат, в научната литература, на международни преводачески и писателски срещи. Бих посочила споменатата вече от Никола Инджов кръгла маса, посветена на преводите на поемата, с участието на нейните чуждестранни преводачи, организирана през 1985 г. от Съюза на преводачите в България, а също така многобройни университетски симпозиуми, регионални конференции и други инициативи.
И вероятно наблюденията и дискусиите ще продължават и в бъдеще, защото това произведение е не само забележително по своята литературна и обществена ценност, но и много сложно по художествено-естетическите си и езикови особености.
В какво се изразява тази сложност и какъв е характерният подход на немските преводачи?
Преди всичко това е спецификата на жанра поезия, която изисква творчество не само на езиково, но и на художествено – образно и естетическо, ниво. Самата поема носи ярко и сложността на времето, и на събитието, сложността на Гео-Милевата индивидуалност и възгледи. С други думи, авторовият, историческият и литературният контекст следва да бъдат органично балансирани и съчетани компоненти на преводаческия творчески подход.
От вплетените народностни традиции произтича усещането за историческата конкретност, изразена чрез детайлите – “Балканът”, “столетният дъб”, “мегданите”, “паланките”, “шопите” и др.; те са свързани с нашия бит и действителност, изразяват националната ни атмосфера. Вярно е, че част от тези детайли, от тези типични реалии липсват в преводния текст. Но ме впечатли, че Рандов и Ремане разбират, тълкуват, осъзнават и превеждат поемата като едно цяло и се стремят да пресъздадат именно тази цялост на немски език, зачитайки идеята и доминиращи компоненти на формата. Тази творческа свобода и смелост ги прави суверенни на своя текст. Възхитих се конкретно на устремната динамика на стиха, на завладяващия патос, на трескавата ритмика на белия стих, характерни за оригинала.
Специалистите отдавна са установили, че “Септември” е повлиян от естетическите средства на немския експресионизъм. Този факт облагоприятства немските преводачи, които имат аналог и черпят от традициите на немската експресионистична поетика. Казах “облагоприятства” заради впечатлението, което придобих от адекватно постигнатия стих, проникнат от духа на експресионизма. Специално бих искала да подчертая динамиката в превода. Тази тържествена чувствена изразителност, тази галопираща забързаност, свързана със звуковия строй, е очевидна още в Глава 1:

durch Gestrьpp
und Gestein,
ьber Цdland
und Sumpf, zertretend
Дcker und Rain
grollend
wie Donner dumpf...

И ако лаконичността, асоциативните езикови жестове на експресионизма са постигнати от преводачите, овладели както високите културни асоциации, така и естествеността на словесния поток, спазвайки с малки изключения накъсаната трисричност на кратки стихови единици, демонстрирайки усет за Гео-Милевото смислово ударение върху релевантни думи, то при обобщенията, които в оригинала често стигат до хиперболизиране, се забелязва известен спад поради една по-голяма свобода и употреба на перифрази:

Септември! Септември! Превод: Ihr roten Septembertage,
О, месец на кръв, Таде an Hoffnung so reich der Trauer,
на подем и погром. niemals vergesse ich euch!

В буквален превод това е: Вие, червени септемврийски дни, // дни на надежда, тъй богати на мъка, // никога не ще ви забравя.
Подобно перифразиращо претворяване тук прекъсва сякаш мощната езикова стихия на Гео Милев и внася в нея нотки на успокоение. Но аз приемам тези случаи като рядко изключение.
Ще разрешите да вмъкна тук един детайл – това е въпросът за цветовата гама, – известното противопоставяне на червения цвят на кръвта и черния на нощта и смъртта. Пример за този контраст имаме още в началото на поемата:

Нощта ражда из мъртва утроба и сполучливият превод:
вековната злоба на роба: Aus schwarzer
своя пурпурен гняв величав... Finsternis,
purpurner Zorn...

Дори често цветовата гама в превода е подсилена, като напр. “тъмни” с превода “dьster”, тоест “мрачен”.
Водещ за преводачите е доминиращият мотив за гнева и неговото символно значение в поемата. И те постигат това, поднасяйки ни превод с безспорни езикови достойнства и ярък преводачески талант. При типичните изброявания, сродени в оригинала по своето фонетично звучене, те използват думи, близки по звуковия си състав, и думи с начални ударения. Чуйте този режещ, наслагващ се звук “r” в превода:

Aus dьsteren Wдldern, verdorrten Feldern...

Оценявам индивидуалния подход на Рандов и Ремане като един от възможните и приемливи пътища за превод на поезия. От идейния замисъл на поемата те извеждат доминантата на устрема на оригинала, ритмиката, ударната сила на словото в съзвучие с лавинообразния строй, възходящото динамично движение – звуково експресивно, темпераментно и тържествено. И в това е високото тяхно постижение.
Гео Милев е измежду тези поети на неотдавна отминалата епоха, които често са ни събирали и ще ни събират заради дълбокия философски смисъл на поемата, заради нейния общочовешки идеал, извеждащи автора до забележителни художествени обобщения далеч извън конкретно историческите рамки и фактология на събитието.
Фактът, че този превод е многократно преиздаван в немскоезичния културен ареал, доказва, че е постигната рецепция и признание на големия български поет и неговата поема “Септември”.