музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството


Никола Инджов

Неповторим живот,
повторима гибел

ЕНай-просто казано, животът на Гео Милев е неповторим, тъй като бе живот на гениален човек. Едва ли някой друг негов съвременник би могъл да възприеме света в такова противостояние на дух и разум, породило едновременно и жестоките европейски войни, и обновителните пориви на европейските интелектуалци. Гео Милев прониква в Европа на театралния експеримент, на новаторската живопис, на модернистичната литература – и в този именно възвишен културен салон символизмът, експресионизмът, футуризмът придадоха многоизмерност на таланта му. Там той динамично усвои няколко чужди езика в израз и на своите опити за авангардно изкуство. Там той придоби съзнание за културните пластове, наслоени в българската душевност от съществувалите по нашите земи цивилизации и религии. Всичко това му създаде облика на първи ренесансов българин от рода на Леонардо да Винчи – и последен българин енциклопедист от рода на Декарт. Бе най-полемичният за времето театрален и художествен критик; бе режисьор на приносни за театъра постановки на пиеси от Стринберг и Толер; прояви се като проникновен литературен анализатор и преводач на поезия; създаде две модерни списания – “Везни” и “Пламък”; състави забележителна Антология на българската поезия.
Животът му остава неповторим и с това, че той установи критерии за стойността на творчеството и твореца, както и за гражданското поведение на изключителната личност. Христоматийният подход към поезията му понякога я ограничава и тематично, и стилистично. “Септември” е наистина поема с гениални протуберанси, но освен нея Гео Милев написа “Жестокият пръстен” и “Иконите спят”. Проблемът обаче е на обществото. Каквото подбере от творчеството на гения за учебните програми, за библиотеките, за моралния си фонд – такова и самото общество ще се идентифицира в историческа перспектива. Спомням си, че от тържеството в София по случай стогодишнината на поета отсъстваше само тогавашният президент, но той въобще отсъстваше от живота на нацията.
Колко важно бе за България, че една личност от европейски тип като Гео Милев, че един гений показа световните културни образци и насочи следващите поколения към осмисляне на националното самочувствие като елемент на европейско съзнание. Групата интелектуалци около Гео Милев представляваше всъщност един естетически кръг. В този смисъл си струва да поогледаме досегашната периодизация на българската литература. Тя се движи по жалоните на историческите събития, което не е неприемливо, но изключва влиянието на гениалната личност върху процесите. Гео-Милевото списание “Пламък” е само по себе си етап в нашата култура именно от гледна точка на взаимоотношенията между личността и обществото.
И колко тъжно е, че заради политическите ни байганьовци шенгенските стражари намират поводи да препречат пътя към Европа на някой нов Гео Милев...
Боя се, че гибелта на Гео Милев може да се повтори в безсмисленото противопоставяне на българи и българи. Той бе роден от българи и убит от българи – не забравяйте това!