музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството

Георги ЯНЕВ

ЕДНА УНИКАЛНА НАХОДКА
(Научно съобщение)


През 1996 г. в Основния фонд на Къща музей “Гео Милев” бяха заведени под №1360 два самостоятелни листа1 от сп. “Трудовак”2, постъпили от голямото дарение на Пенка Касабова, Леда Милева и Бистра Аврамова3, с печатната статия на Гео Милев “Преценка на ценностите”. Статията не е известна на специалистите и изследователите на творчеството на Гео Милев. Забавянето на публикацията й има няколко причини: очевидно статията не е цялата4, а издирването на пълното течение на сп. “Трудовак” за 1922 г. се оказа трудно и засега неуспешно.5 Независимо от неустановеността на редица моменти с рецензията-статия я предлагам за печат, надявайки се публикацията да спомогне за издирването на съответния брой на списанието, за да разполагаме с целостта й.6
Гео Милев е изследван автор, за него и от него се знае почти всичко (оставям настрана интерпретациите). Тъй като рецензията “Преценка на ценностите” се отнася за критическата оценка на Гео Милев за две поетични антологии - “Млада България”7 на Иван Радославов и “Четец декламатор”8 на М.С.9, тя е от особена важност - самият Гео Милев е автор на “най - хубавата антология на българската поезия въобще”10, автор на редица други антологии11, но и теоретик и критик на антологичността.12
Рецензията - статия ще бъде полезна за изследователите на антологии в частност, но тя е преди всичко значима за естетическото мислене на Гео Милев в “развитието”му към едно от най-значимите му дела - “Антология на българската поезия”.
Не мога да не отбележа тук приносния характер на изследването на Светлозар Игов със заглавие “Антологията като форма на критика”13, което заглавие е алюзия на схващането на Атанас Далчев, че “антологията е една форма на критика”. Вярно е разбирането на Игов, че това схващане на Далчев е “именно по повод Геомилевата “Антология на българската поезия”, макар никъде да не се споменава това”. “Това” обаче го има в “Преценка на ценностите” - самото заглавие покрива Далчевото определение и го предхожда във времето. Любопитно е, че анализите и изводите на Светлозар Игов все едно че са “преписвани” от рецензията - статия на Гео Милев. Достойно за изследване е умението на Игов по аналогичен път, дълбоко познавайки (и признавайки) Гео като критик, да достигне до смайващо точни наблюдения за Гео Милев като антологист. Доказателствата - самата новооткрита статия.

Гео МИЛЕВ
ПРЕЦЕНКА НА ЦЕННОСТИТЕ

Гръцката дума “антология” значи: букет от избрани цветя на поезията. На запад - при големите литератури, при оформените традиции, при отлежалите художествени ценности - една антологична сбирка днес е книга без литературно значение: сбирка от баналитети, наръчник с всеизвестни отлежали ценности и в най-добрия случай - ако изданието, подвързано в марокен и с голдшмит - подарък за млади момичета по случай именния им ден, по случай великденските празници или въобще някакъв случай... Eдин съвременен немски писател, за да илюстрира ограничеността на един свой герой, слага в джоба му “един сборник от мисли на велики люде и други ръководни изречения” и - “една антология”. Антологии: френски, немски, английски, руски има много; те се различават само по името на съставителя и по външния вид на изданието. Но по съдържание те са почти еднакви, защото няма какво да се избира; изборът е установен, ценностите са определени.
У нас обаче в българската литература, която съществува едва от 50 години и живее, дори до днес, само родилните мъки на една все още неродена традиция; у нас, дето литературното творчество дири и налучква своя път само по инстинкт и така твърде често остава само в кръга на опита; у нас, дето литературната ценност все още се предхожда от спорното присъствие на безспорен талант - преди всичко талант; у нас, в българската литература - една антология е - трябва да бъде - книга с литературна значение. Една антология на българската поезия претендира да бъде преценка на ценностите в тази поезия. В това лежи нейното голямо значение. Тя трябва да бъде преди всичко едно голямо критично дело - тъкмо затова, че литературните ценности у нас са още непреценени, неопределени, непретеглени. Една антология на българската поезия трябва да бъде без друго антология критична. Затова името на нейния съставител не е без значение; той дори не е “съставител”, а нещо ного повече: съдия. Неговото дело е присъда. Затова - важни са неговите качества и способности; неговата литературна подготовка, неговият художествен вкус, неговият критически критерий, неговата арбитражна независимост.
Досега - като оставим настрана литературните избори в разните христоматии, които са със специално педагогическо значение и предназначение, а също е Бакаловия сборник “Лъчите на поезията”14, дето съобразно със социалната тенденция на сборника е избирано и събирано не с твърде строги художествени изисквания. Досега имахме само една антология: “Българска антология”15,...поезията ни от Вазова насам, съставена от Д. Подвързачов и Д. Дебелянов,...1910 г. Недостатъкът на тази антология беше твърде голямата снизходителност на съставителите й, тяхната прекалена обективност, която достигаше до снизходителност, въпреки художествения вкус, проявен на много места в тази антология. Така в Подвързачовата и Дебеляновата антология бе събрано всичко, което на времето минаваше за ценност - макар че днес вече, само след десет години, то е обезценено. В тази антология, покрай безспорните ценности, влязоха произведения и имена, които не ще влязат в историята на българскато литература, които със страхопочитание ще потънат под вълните на немилостивата река Лета.
Последният месец сложи пред нас две нови антологии: “Млада България” от Ив. Радославов, издание на “Хиперион”, и “Четец декламатор” от неизвестните инициали М. С., издание на Ст. Атанасов, София.
Втората е доста непретенциозна - това личи и от скромността на съставителя й, който се е скрил зад две незначителни букви М. С. - първата обаче, напротив, е твърде претенциозна и претендира да бъде наистина една “преценка на ценностите”.
“Млада България” на Иван Радославов е антология на българската поезия от 15 години насам, т.е. на така наречените “млади” - все още “млади”, макар че повечето от тях се движат неудържимо към зрялата мъжка възраст на 40-те години... Тук влизат Траянов, Дебелянов, Тр. Кунев, Ем. П. Димитров, Н. Лилиев, Н. Райнов, Людмил Стоянов, Ив. Грозев, Хр. Ясенов, “младите” Ив. х. Христов и Ив. Мирчев, Йордан Стратиев, Бор. Първанов и Коста Тодоров, пълномощен министър в Белград.
Антологията се предхожда от един кратък предговор на съставителя й, който предговор трябваше да бъде дест пъти по-голям, ако г. Ив. Радославов наистана имаше да каже нещо върху младата българска поезия, ценностите в която се е заел да прецени критически. За щастие сега тоя предговор е съвършено излишен, защото в него не се казва нищо върху младата българска поезия, а се изказва само една тенденция, която е без това, и без този предговор, личи съвършено ясно през цялата книга. Нещо повече - тая тенденциозна тенденция се знае предварително от всеки, който познава качествата, способностите, идеите и критиката на г. Радославов. А тази тенденция е синтезирана в несъществуващото в действителността понятие “съзвездието Тодор Траянов”. Още по-добре, по-ясно изразена: да се обезцени всяка ценност в новата българска поезия. Като казвам това, представете си вълка, кошарата и кучето, което не знае да лае. Тенденцията на Ив. Радославов е: да се възвеличи на един необикновен пиедестал поетът Теодор Траянов, като се превърне в център на някакво “съзвездие”, глава на някаква “школа” в българската поезия. Но г. Радославов не притежава нито знания, нито сила, нито поне хитрост, за да изкове този пиедестал. И неговият любимец Траянов се издига високо във въздуха - но без пиедестал под краката си: той виси във въздуха. Съставителят на антологията “Млада България” му отделя цели три коли16, но в тия три коли (с изключение на 3-4 къса) са вместени тъкмо най-незначителните, най-неценните работи на поета, - и той виси във въздуха. Това показва само едно: отсъствие на що-годе художествен вкус у съставителя, следователно - отсъствие на всяка подготовка за съставяне на една антология за преценяване на непреценени още поетични ценности.
Липсата на елементарен поне художествен вкус отнема на Ив. Радославов възможността да действа критично и превръща неговата критическа преценка в пристрастна вестникарска тенденциозност. Липсата на елементарен художествен вкус личи на всяка страница в антологията. При Людмил Стоянов, втория любимец на Ив. Радославов, от когото (пак с изключение на 3-4 работи) е “избрано”, сякаш нарочно, само онова, което би могло да уязви и един професор като Боян Пенев; също при Димчо Дебелянов, който е забележително пренебрегнат17 - сигурно понеже е покойник и не ще се разсърди от гроба; също и при Хр. Ясенов, от когото е взето твърде много, и Ник. Райнов, от когото е взето твърде малко - само три парчета. Но от съвсем младите като: Мирчев, Стратиев, Първанов, които тепърва се формират са взети по 10-15 къса. Тр. Кунев, който довчера беше отричан от “съзвездието Тодор Траянов”, т.е. от Иван Радославов, днес е обилно представен в антологията дори и с работи, които нямат нищо общо със заветите на “международния символизъм”, който има седалището си в канцеларията на г. Ив. Радославов. За символист е провъзгласен и Ив. Грозев. Какво обаче да се каже за присъствието на Коста Тодоров18, дипломат в Белград и дилетант в поезията, който според г. Радославов, е нещо като български Бодлер - макар че не се е развил под светлината на “съзвездието Т. Траянов”? Но в замяна срещу дилетантските тиради на Коста Тодоров невежествено е пренебрегнат един истински поет - покойният Дим. Бояджиев. А светотатски е пренебрегнат истинският български Бодлер - Бодлер и по сила и по значение: П.К. Яворов - голямото слънце в нашата поезия, което включва в своя огромен кръг цялото “съзвездие Тодор Траянов”, защото от неговата притегателна сила не могат да се откъснат всички наши поети след 1905 година: и Люд. Стоянов, и Димчо Дебелянов, и Хр. Ясенов, па и Ник. Райнов, па дори и самият Т. Траянов.

Бележки:

1. Печатните листи са номерирани със страниците 189, 190, 191 и 192. На стр. 189 завършва материал на неизвестен автор, а от стр. 190 започва статията на Гео Милев “Преценка на ценностите” като изпълва целите 190, 191 и 192 страници.
2. “Трудовак”. Месечно литературно илюстровано списание. Издание на трудовата повинност. Редактор К. Челингиров, София, к-ца Б. А. Кожухаров. В първата годишнина излизат 10 книжки между юли 1921 г. и април - май 1922 г. През втората годишнина излизат 8 книжки между юни 1922 г. и януари 1923 г. В “Трудовак” Гео Милев печата “Български литературни портрети. Няколко предварителни думи. 1. П.Р. Славейков, 2. Раковски, бр. № 1 от втората годишнина на 1922 г; 3. Любен Каравелов, 4. Три малки имена (К. Миладинов, Козлев, Чинтулов), бр. № 2 на същата годишнина; 5. Христо Ботев, бр. № 3 на 1922 г.
3. Дарението, надхвърлящо 500 експонатни единици, бе символично оценено на два милиона лева по тогавашни цени.
4. Не само внезапният финал на статията, но и редакционната концепция под всеки завършен материал да се слага черта около два сантиметра, отделяща една публикация от друга, подсказва този извод - под стр. 192 няма характерната редакционна черта, т.е. рецензията не завършва на тази страница.
5. Пълна втора годишнина на сп. “Трудовак” няма нито в Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий “, нито в Пловдивската, Старозагорската, Пазарджишката, Шуменската и др. библиотеки.
Това е според мен причината в Био-библиографския указател “Гео Милев” на прецизната библиографка Елена Фурнаджиева да липсва сведение за статията - рецензия на Гео Милев. Все пак дългата и понякога непосилно издирвателска дейност доведе до известен резултат - пловдивската библиотека има най-пълно комплектовано течение на “Трудовак”, липсва само кн. 4, в която е била отпечатана рецензията “Преценка на ценностите”. През втората годишнина номерацията на страниците продължава от брой в брой. В кн. 1 публикацията на “Български литературни портрети” е на стр. 28-32, в кн. № - 82 - 88, в кн. 3 - 132 - 138, а страниците 190, 191 и 192, на които е отпечатана рецензията “Преценка на ценностите”, са, за съжаление, в липсващия брой 4.
6. Рецензията и така има завършен вид, може би липсва само обобщението на Гео Милев, но знаем колко значими са неговите обобщения.
7. Млада България. Антология на съвременната българска поезия (1905 - 1922). Под редакцията и с предговор от Ив. Радославов. София, 1922, Книгоиздателство “Хиперион”.
8. В описа на “Български книги” 1878 - 1944, Библиографски указател, том 4, М-П, Изд. “Народна библиотека “Кирил и Методий” София, 1979 г., липсва информация за излязла антология с такова заглавие. Такава информация липсва и в част втора на “Тринадесет века българска литература”от Иван Богданов, изд. “Наука и изкуство”, С. 1983 г., в раздела за антологиите.
9. Псевдонимът М. С. не е регистриран от Иван Богданов в “Речник на българските псевдоними”, изд. “Петър Берон”, С. 1989 г.
10. Светлозар Игов в изследването “Антологията като форма на критика” за “Антология на българската поезия” (1925 г.), включено в сборника “Гео Милев. Място и роля в българската култура. Научна конференция 28-29 октомври 1993 г., Стара Загора.
11. “Антология на жълтата роза” (1919 г.), “Кръщение с огън и дух” (1923 г.), “Антология на червената роза” (1924).
12. Освен предговора на “Антология на българската поезия” виж и рецензията за “Антология болгарской поезии” (сп. “Пламък”, г. 1, кн. 1).
13. След тази публикация схващането на Гео Милев за антологията като форма на критика не може да остане само в сферите на аналитичността, то се подкрепя от самото заглавие на статията и от изразените в нея Геови схващания за същността на антологията.
14. Лъчите на поезията. Стихотворен сборник (под редакцията на Георги Бакалов), Варна, 1901, стр. 288.
15. Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам. Съставили Д. Подвързачов и Д. Дебелянов. София, 1910, стр. 326.
16. В антологията са включени 71 стихотворения на Т. Траянов.
17. Радославов включва Д. Дебелянов с 18 стихотворения.
18. Коста Тодоров е дипломат от мисията на земеделското правителство на Стамболийски. От друга страна сп. “Трудовак”, където Гео Милев публикува “Преценка на ценностите”, е ведомствено издание на Дирекцията на народната повинност - рожба на земеделското правителство- Този факт говори най-малкото за две неща: че Гео Милев в естетическите си критерии не се е съобразявал с никаква политическа конюнктура и че периодичният ни печат през тези години е (все още) демократичен.