музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството

Проф. Светлозар ИГОВ

ГЕО МИЛЕВ И МИРОСЛАВ КЪРЛЕЖА

Българската критика досега е правила сравнения на Гео Милев с неговия белградски сътрудник Любомир Мицич и авангардисткото му издание “Зенит”. Нито като формат, нито като типология обаче Гео Милев и създателят на сръбския зенитизъм са особено сравними величини - Мицич е твърде скромно име в сръбската литература, докато Гео Милев въпреки мълнийно краткия си живот е най-видното име на българския авангардизъм и е една от най-крупните фигури на българската култура през 20-ти век.
А делото на първенеца на хърватската литература Мирослав Кърлежа има ред поразителни сходства с делото на Гео Милев. Поради дълголетието на Кърлежа, който живя половин век повече от българския си събрат, сравнението би могло да изкуши към хипотезата - “Как би се развил Гео Милев, ако не си беше отишъл така трагично рано от живота.” Не само защото comparaison n`est pas raison, смятам, че разиграването на версията “какво би било, АКО” е неуместно. И все пак успоредицата между Гео Милев и Кърлежа е и поучителна, и показателна. Защото и по историческото си място в родните си литератури, и като творчески темперамент и културен формат Гео Милев и Кърлежа са сравними величини.
Двамата са почти връстници - Кърлежа е роден през юли 1893 година, Гео - година и половина по-късно - през януари 1895.
И двамата проявяват широки културни и литературни интереси и започват зрялата си творческа изява твърде рано и по едно и също време, в сходен културно-исторически контекст - Гео Милев дебютира през декември 1913-а с литературно-художествени писма от Германия, Кърлежа публикува първата си символистична драма “Легенда” с модерно интерпретиран библейски сюжет през 1914 година.
И двамата преминават през кървавата касапница на Първата световна война, при това със сходни “военни” перипетии - Гео Милев е арестуван в Германия по подозрение, че е английски шпионин (задържан е в Хамбургския затвор Алтона, обезсмъртен в драмата на Сартър), Кърлежа пък при опита си да премине към сръбската войска е арестуван по подозрение, че е австрийски шпионин и върнат на австроунгарските власти.
И двамата излизат от войната със сходния душевен и идеен опит на преживялото я “ляво поколение” - ярка антимилитаристична нагласа, бързо олевяващи възгледи, страстна антибуржоазна, антитрадиционна и революционна поезия. И двамата приемат Октомврийската революция и делото на Ленин като надежда за революционно обновление на стария прогнил корумпиран свят.
И двамата са най-ярките модернистки и авангардистки духове в своите родни литератури, бързо изживели прехода от краевековния символизъм към бунтарския експресионизъм; и двамата изпитват силното влияние както на немския експресионизъм, така и на цялата модерна европейска култура. И двамата са “европеисти” по дух, с модерна урбанистична нагласа, противопоставящи се на традиционните рустикални насоки на родните си литератури и в същото време модерно обновяващи родната традиция.
И двамата са необичайно шороко скроени духове, работят едновременно в различни изкуства и жанрове, отличават се с изумителна продуктивност. Работят еднакво плодотворно в литературата, театъра и изобразителните изкуства, изязават се като художници и критици, редактират етапни за националната си култура издания.
Сходни са не само културните и жанровите им предпочитания, но и идейно-художествената им и стилова еволюция - от символизма към експресионизма, от краевековното декадентство към един модерен културен синтез, от меленхоличния индивидуализъм към авангардизъм с борчески колективистичен и социален патос. Геовите бунтарски театрални статии имат почти абсолютно по патос сходство с театралните статии на Кърлежа от “Разплатата ми с тях”. Удивително сходен е литературният им темперамент, критическите им рефлекси, единството на естетическия им и социален бунт.
Въпреки че досега не са открити данни Гео Милев да е познавал делото на Кърлежа, твърде вероятно е - най-вече чрез посредничеството на общите им немски експресионистични кръгове - Гео да е имал сведения за делото на хърватския си събрат, а доста възможно е от него да е заел и името на своето издание “Пламък”; Кърлежа издава списание със същото заглавие още през 1919 година. Макар това заглавие да е може би общ стихиен рефлекс на така сходните им “пламенни” темпераменти - и Кърлежа, и Гео са най-еруптивните творци в родните си литератури. Творчеството им се разгръща под знака на Огъня и един Прометеев комплекс.
Дали докато е бил жив Гео, Кърлежа е познавал делото на своя български творчески съмишленик, също не е известно (макар да е вероятно), но във всеки случай Кърлежа е сред първите европейски интелектуалци, които протестират срещу зверското убийство на Гео Милев и отбелязват със симпатия творческото дело на редактора на българския “Пламък”.
Дотук са успоредиците в житейския и творчески път на двамата големи балкански творци и най-видни представители на модернизма в хърватската и българската литература.
Кърлежа живее 56 години след смъртта на Гео Милев. Работи със все същата чудовищна продуктивност, разширявайки все повече жанровия, стилов и тематичен обхват на делото си.
През 30-те години обаче пламенният поклонник на Ленин и революционното обновление на света все повече влиза в конфликт с догмите на сталинизма и соцреализма. Обявава се против вулгаризацията на социалната функция на изкуството, против партийния диктат в културата, за творческа свобода на човека на изкуството, пламенно защитава естетиката на европейското модерно изкуство. И санкциите не закъсняват - догматичната комунистическа критика заклеймява модерните му възгледи (същото се случва посмъртно с Гео Милев), изключен е от партията с абсурдното - но в идеологическата конюнктура на времето - обвинение в троцкизъм. Едва след Втората световна война е реабилитиран, главно поради ранното си приятелство с Тито, но дълго време участието му в политическите и естетически битки на междувоенната литературна левица е табу за изследователите. И след Втората световна война остава страстен привърженик на модерните художествени идеи, против вулгаризираната социална функция на твореца в изкуството, за естетически плурализъм.
Не е безинтересно да се отбележи, че главният извършител на сталинската чистка сред лявата интелигенция на Балканите, сталинският екзекутор на Кърлежа и неговите съмишленици сред революционните хърватски и сръбски интелектуалци, е бъдещият български академик Тодор Павлов (т. нар. “случай” “Печат”) - екзекутор и в българската култура.