музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството

Норберт РАНДОВ

КРАТКО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЕДНА КНИГА

Уважаеми дами и господа, не очаквайте от мене подробен научен доклад. Моята цел е по-скромна. В едно кратко съобщение бих искал да ви запозная с една книга, чието съдържание наистина е в тясна връзка с темата на нашата конференция, макар че излиза извън националните български рамки.
Става дума за излезлия през 1991 година в Швейцария, в Цюрих, том “На картата на Европа едно бяло петно”(”Auf der Karte ein Fleck”), с подзаглавие “Стихотворения на източноевропейския авангард”. Заглавието “На картата на Европа едно бяло петно” е един стих от стихотворението “Европа” на големия чешки авангардист Франтишек Халас, който, шест години по-млад от Гео Милев, умира също млад, в 1949 г., макар и не толкова млад като неговия български събрат Гео Милев. Книгата е издадена от немския поет Манфред Петър Хайн (Hein), който живее вече повече от четири десетилетия в Хелсинки. Той пръв получи през 1984 г. най-престижната немска награда за поезия “Петър Хухул” и принадлежи към най-значителните представители на съвременната немска поезия. Същевременно той е един от големите посредници между европейските литератури. От 1979 до 1986 той издава една 23-томна библиотека от важни произведения на финландската и финландско-шведската, лапландска и естонска литератури в немски превод. Освен това от 1981 до 1986 издава шест годишника, посветени най-напред на финландската, финландско-шведската, лапландската, а по-късно и на балтийските литератури, под заглавие “Траект”. През 1985 Хайн искаше да разшири този годишник върху всички средноизточно- и югоизточноевропейски литератури. За съжаление този опит не успя, главно поради отказа на финансова подкрепа.
За да реализира все пак отчасти това разширяване на годишника, Хайн реши да обхване цялото източноевропейско пространство от Финландия на север до България на юг под знака на централната тема за експресионизма от първия годишник “Траект” в една обемиста антология на авангардната поезия. В 1986 г. той започна с помощта на много сътрудници-специалисти по отделни литератури да разработи концепцията за една подобна антология. Тя трябваше да има две цели: от една страна да определи понятието Авангард, а от друга страна трябваше да покаже авангардните течения в източноевропейските страни като нещо самостоятелно-своеобразно. Що се отнася до определението на естетическото понятие, се установи, че за средно-източноевропейските и юго-източноевропейски страни именно Авангардът, а не Експресионизмът, който е характерен повече за немската литература, е обединяващото понятие. Конкретнишят обемист текстов материал, с който съставителят разполагаше, беше групиран по следните критерии:
Преодоляване на конвенциите,
Излизане от традицията,
Успешен опит за радикална иновация в различните теоретически обосновани естетически течения.
По отношение на самостоятелно-своеобразното Хайн цитира в своя послеслов към книгата това, което известният чешки литературен историк Франц Ксавиер Шалда пише през 1930 г. специално за чехите, но което повече или по-малко важи и за другите източноевропейци между Русия и Западна Европа: “Сякаш ние в този свят нямаме друга цел в живота и друго основание за съществуване освен да се харесваме на хората от Запада. Ние ги дърпаме за ръкава. Приятели, мили благодетели, пожалете ни, хвърлете и на нас един поглед, защото и ние имаме нещо, което може би ще събуди у Вас интерес и което може да Ви помогне след един добър обед да разсее скуката Ви” .
Хубаво би било, ако днес беше повече от едно разсейване на скуката. Защото различните авангардни течения, появили се по време на Първата световна война и през 20-те години, имаха своя цел и свое основание за съществуване в тяхната самостоятелност. Това не изключва, че тази самостоятелност е била равностойна част от едно всеобщо усещане на живота в оня разклатен в своите основи общоевропейски свят. Но до каква степен се разбираше тази самостоятелност в Западна Европа? С течение на времето от източно- югоизточноевропейските литературни авангардни течения все нещо е стигнало до Запада, но остава още много да се направи. “Картината, която човек може да добие въз основа на преведеното, не задоволява”, пише Хайн и той продължава, като хваща същината на проблема: “Като познаем отделното своеобразие, ще познаем и по-голямото общо, цялото. Но непредубеденият поглед е рядкост… Рядко си задаваме въпроси за конкретния контекст на нещо, което от другаде като че ли вече ни е познато… Където липсва знание за този контекст, там и малкото, което все пак научаваме, губи постепенно интерес за нас”. Опитът да се подберат и групират текстовете на средноизточно- и югоизточноевропейския авангард според тяхното значение за общоевропейското разбиране на модернизма така, че да не напомнят думите на Шалда, никак не е прост. Защото разбирането на всяко своеобразие изисква точно познаване на неговия национален и езиков контекст. Едно добро познаване на този контекст със своите десетки литратурни списания и поетични манифести на най-малко 14 езика надминава възможностите на едно обща способност и готовност за рецепция.
“Поезията няма нужда от оправдание” казва Хайн, и оттук извежда структурния принцип на своята антология. За това казва той в послеслова си, че разгръщането на темите и формите на модернизма в източноевропейските страни имат същата широта и същата скала, както и в големите литератури.
Прага, Краков, Варшава, Хелсинки, Загреб, Белград, Любляна и София, Будапеща и Букурещ - всички тези и други градове имат свои собствени авангардистки, по своите тенденции международни литературни списания, които, общо взето, малко реагираха на това, което ставаше в другите източноевропейски страни, а бяха фиксирани главно в признатите големи центрове Париж, Берлин, Петроград и Москва. - Толкова за самостоятелността и нейното разбиране в Западна Европа (но и в Източна Европа!).
От текстовия материал се получи хронологичната рамка на антологията: периодът от последните изблици на символизма (за България тук е взет като пример Христо Смирненски) до окончателното обновяване на поезията към началото на 30-те години (тук като пример за България е взет Атанас Далчев). Не са взети под внимание украинската, белоруската както и европейската, написана на идиш, и литературата на лужишките сърби. На север не са взети другите скандинавски литератури, на юг - гръцката и албанската, не на последно място заради тяхното късно преодоляване на традицията.
В края на крайщата самият текстов материал определя своето групиране и структуриране. При това се оказа, че при всичкото различие в езиковото схващане на реалността често се разкриваше една изненадваща общност в мотивите и поетиката. Това определи и принципа на подреждането на стихотворенията на следните дялове, като за заглавия на тях са взети цитати от самите стихове:
1. Ние не пишем за литературната история.
2. Между света и стените.
3. Веднъж Европа - благодарим.
4. Горчива ядка на смъртта - шрапнел.
5. Парола - революция.
6. Аз-да-да-ли-съм.
7. Конят е мъртъв, Кънти твърд ритъм.
8. Над града броди уплашено луната.
9. Електрически крушки и сладолед.
10. Хижи на бедността
11. Ти и аз.
12. Пълно с изметени звезди.
13. Остатък от рая.
14. Маймуните скачат върху Капок и Рамбутан.
15. Аз-да птиците излитат.
Антологията е един пионерски труд за цялата авангардна поезия на Източна и Югоизточна Европа, а то не само за Германия, но и за цяла Западна Европа, не по-малко обаче и за Източна Европа, където в отделните страни погледът и интересът са насочени също така само спорадично към другите източноевропейски авангардни литератури. Този труд обединява 210 стихотворения от 77 автори от 14 литератури в 13 страни. От тях 5-ма са българи, 5-ма са естонци, 3-ма финландски и 5 -ма шведски пишещи финландци, 2-ма хървати, 2-ма латвийци, 4-ма литовци, 10 - поляци, 10 - румънци, 8 сърби, 1 словак, 1 словенец, 10 чехи и 8 унгарци.
Книгата съдържа не само немските преводи, но и оригиналите на стихотворенията на 14 езика. Освен това - изчерпателни библиографски сведения за всеки от 77-те автори.
От българските поети са представени петима: Както вече споменах, Христо Смирненски със стихотворението “Горчиво кафе”, после Гео Милев със “Савонарола”, “О дъжд, о дъжд обилен и печален”, както и с един по-дълъг откъс от поемата “Септември”. По-нататък - изтъкнатият от Гео Милев заради неговия “варваризъм” - Николай Марангозов с две от хулиганските му елегии, после Ламар с последните две части от поемата “Мирни размирни години” и стихотворението “Бедност”, както и накрая Атанас Далчев, когото Гео Милев в същата статия, в която той хвали Марангозов, заради грубия му език, характеризира като епигон, като не вижда истинкия иновационен тласък, който Далчев дава на българската поезия. Вярно - той знае само малкото томче “Мост”, в което Далчев участва с 15 стихтворения, някои от които сам по-късно изхвърля. От Далчев в антологията са включени следните шест стихотворения: “Вятър”, “Хижи”, “Къща”, “Дяволско”, “Лято” и “На заминаване”.
Инетресно е да се наблюдава как стихотворения от далечни литератури кореспондират помежду си. Като пример нека приведа тук, че Марангозов намира свой брат в известния латвийски авангардист Александрс Чакс, но има паралели и между него и унгареца Лайош Кошак, и т.н.
Нека накрая да изредя няколко повече или по-малко известни имена - малък подбор от представените автори - за да покажа диапазона на книгата: Мари Ундер и Густав Суитс от Естония,Аро Хелакоски и Уно Кайлас, както и пишещи на шведски, Елмер Диктониус, Хенри Парланд и Едит Сьодергран от Финландия, Мирослав Кърлежа от Хърватско, Александрс Чакс и Бирута Скуениеце от Латвия, Казъс Бинкис и Теофилис Тилвитис от Литва, Бруно Яшиенски, Тадеуш Пайпер и Юлиян Прибош от Полша, Йон Барбу, Гео Богза и Тристан Тцара от Румъния, Милош Црнянски, Раде Драйнац и Бранко Ве Полански от Сърбия, Лацо Новомески от Словакия, Сречко Косовел от Словения, Константин Библ, Франтишек Халас, Витезслав Незвал и Иржи Волкер от Чехия, Атила Йожеф, Лайош Кошак и Льоринц Сабо от Унгария.
Както казах, това са само няколко от представените в книгата автори. Всичките са преведени от именити немски поети, голяма част от тях се появяват за първи път на немски. Срещата с тях в тази книга, където те образуват едни многогласен и въпреки отделни дисонанси единен хор, е в състояние да покаже на читателя голямото богатство на самостоятелната и своебразна, а при това най-тясно свързана със западноевропейския авангард поезия.
Книгата има един недостатък. Тя струва около 80 марки.