музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството

Eлена ФУРНАДЖИЕВА

ПРЕВОДИТЕ НА ГЕО МИЛЕВ -
ПУБЛИКУВАНИ И В ПРЕВОД


Темата е разработвана като библиометричен анализ, който чрез изследване на документалните потоци достига до определени количествени характеристики.
Данните се базират предимно на библиографията “Гео Милев”, С., НБКМ, 1985, а също така и на архивните фондове в Български исторически архив при НБКМ в София и Къща музей “Гео Милев” в Стара Загора с техните най-нови постъпления, тъй както са изискванията на библиометричния метод.
Основание за такава разработка на темата е доброто посрещане и приложение на предходния библиометричен анализ върху цялостното “Творческо наследство на Гео Милев”, изнесен на първата Научна конференция “Гео Милев - място и роля в българската култура” през октомври 1993 г. в Стара Загора. Особено в цифровата си част той стана търсена и широко разпространена информация по време на честване 100-годишнината на Гео Милев. Спирам се на това по-щироко изследване на творческото дело на Гео Милев, защото в най-общите сведения, както в хронологичната му част, така и в статистическата, има сведения и за неговите преводи. Междувременно събраните материали от настоящата разработка послужиха за основа на изложбата “Преводачът Гео Милев - български гражданин на света”, която беше организирана съвместно от Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, Къща музей “Гео Милев” в Стара Загора и Международната фондация “Гео Милев” през месец януари 2000 година в изложбените зали на библиотеката послучай 105-годишнината от рождението на поета.
Тук задачата е, разбира се, доколкото е възможно, да се направи един структурен анализ на тази изумителна творческа дейност на Гео Милев, която по обем се изравнява и даже надхвърля неговото лично творчество. Най-общите цифри направо са невероятни - 640 превода от 244 автора и 41 превода от 6 български автора на 2 чужди езика. Под “превод” или “заглавие” тук се разбира отделно литературно произведение, независимо дали това е стихотворение, роман, драма, статия - или откъс от тях.
При една по-изчерпателна справка в библиографската картотека на Института за литература при БАН, където е разработена аналитично българската периодика, се установи, че при имената на 43 чуждестранни автора е посочен само Гео Милев като преводач или въобще не са включени в тази картотека. За някои от тях има посочена само литература, но освен неговите преводи, други не са установени. Разбира се, би трябвало да се допуснат и известен процент пропуски при работата на различни, даже и външни сътрудници на института, но цифрата е впечатляваща. А това се отнася само до публикуваните преводи в периодични издания и в някои сборници.
Темата изисква да се направи преглед и съпоставяне и на публикуваните преводи и на преводите в ръкопис, доколкото са регистрирани в биобиблиографията “Гео Милев” или установени допълнително като нови постъпления в основните архивохранилища. Когато говорим за преводи в ръкопис, би трябвало да се има предвид, че те са 2 категории - непубликувани преводи и запазени в ръкопис публикувани преводи, някои от които са в различни варианти или публикацията е вариант на ръкописа. За литературоведите тази категория е най-интересна, защото тя показва още една ярка изява на Гео Милев - той редактира собствените си текстове. Това не се отнася до по-късните, вече не негови публикации на преводите му. Преводите в ръкопис без никаква публикация, запазени само в архивни фондове, понякога без заглавие и автор, понякога с нечетлив текст, без видима възможност за атрибутивна работа, са най-интересната, но и най-трудната задача за изследователя. С тези затруднения са се сблъскали и архивистите при обработката на голямото постъпление в Български исторически архив при НБКМ от архива на Гео Милев, предадено преди години от неговата съпруга Мила Гео Милева и брат му Борис Касабов като основен фонд 26 по инвентарната книга на БИА. В архивна единица 26 са събрани преводи на стихотворения от чужди автори - л. 1-219 - истинско съкровище! Но тук има и листове в друга папка с означение “Преводи от неопределени автори” и трета група “Незавършени творби на Гео Милев”, а всъщност някои стихове на известни чужди автори могат да се намерят и в трите групи като цели стихотворения без означен автор или откъси от тях. Тази бележита архивна единица 26 на фонд “Гео Милев” в Български исторически архив на НБКМ допринесе много за откриване на някои истински “непубликувани” преводи на Гео Милев , но в това “минно поле” все още има възможност за намиране на “съкровища”. С това малко отклонение отново сме изправени пред необятните възможности за разкриване творческия лик както на преводача Гео Милев, така и на поета Гео Милев. Защо, например, едно стихотворение “Свети Георги” от тази необхватна архивна единица да не е лично творчество на съименника на светеца?!
Хронологическият анализ на преводното дело на Гео Милев ни отвежда към неговите първи литературни прояви - към ръкописните вестничета “Лира”-“Изкуство” (1909) и към ръкописните сборници “Изкуство” (1910, 1911-1914), както и към други също ръкописни сборници и тетрадки от този период. От тук започва и пътят на преводача Гео Милев. Първите му опити са да превежда епиграми или малки стихчета на Пушкин, Лермонтов, Надсон и други руски писатели. После преминава и към преводи от Юго и Дидро според изучаваните в училище френски и руски език. Студент в София през 1911-1912 г., той се запознава и с други славянски езици. За предстоящото си следване в Лайпциг през лятото на 1912 година усърдно изучава немски език. Според университетските изисквания в Германия през следващата година полага и класическа матура у нас с латински и гръцки език. През 1914 г. студентът Георги Касабов е три месеца в Лондон, за да учи английски. От тук нататък широките езикови познания, при едно ранно интелектуално развитие и общуване с културата на две европейски страни като Германия и Англия, както и невероятната работоспособност на Гео Милев дават възможност за постигане на неповторими в нашата литература резултати. По хронология на преведените произведения той обхваща автори от древните Софокъл и Еврепид до съвременните нему експресионисти на следвоенна Европа, а по географски обхват на националностите на авторите им от Америка до Индия.
Особено насърчителен факт за първокурсника студент е появата на първата му преводна книга “Каменният гост” от А. С. Пушкин през 1912 г. Изданието е на Георги Бакалов от поредицата “Нова библиотека” на издателство “Знание”. Бакалов го насърчава като публикува негови преводи и в сп. “Борба”, изпратени от Германия. В едно от писмата си до Мильо Касабов от м. март 1913 г., по повод Пушкиновото стихотворение “ Я памятник себе воздвиг нерукотворний…” с мото от Хораций, Гео пише: ”А аз съм го превел в сбирката си от руски преводи за Г. Бакалов… Ще преведа и Хорациевото стихотворение, тъй като Вазовия превод не е точен. Изобщо Хораций е тоже обект на литер(атурната) ми работа, тъй като е великолепен, и досега непревеждан, разбирам го много добре…” Освен в сп. “Борба” на Бакалов, той изпраща свои преводи на стихотворения от руски автори - А. Бели, В. Брюсов, Ю. Верховски, А. Колцов на излизащото по това време списание “Седмична илюстрация “Принос”, които вероятно също са били предназначени за този неосъществен сборник за издаване от Бакалов.
Други преводи Гео Милев изпраща за сп. “Листопад”, където публикува и своите “Литературно-художествени писма от Германия”. Преводите са от немски, руски и френски автори, в някои случаи със статии или бележки за тяхното място в съответната литература.
Силно впечатление прави неговата статия “Модерната поезия” в кн. 4-5, 1914 г. на Подвързачовото списание “Звено”, придружена с преводи на стихове от 11 френски и немски поети-модернисти. От това време е и подчертания интерес към лириката на Рихард Демел, тъй като неговото творчество е тема на бъдещата докторска дисертация на Гео милев. В писмо от 8 април 1914 г. Гео Милев пише на баща си: ”На 1 май н.г. ще ида да си поискам дисертацията. За одобрение ще поставя няколко, но ще наблягам на Демеля (като такава, която най-приляга, тъй като го знам на пръсти…)
Със следващото писмо от 20 май 1914 вече е ясно, че предложението му е прието - “като писах, че до октомври “ще мисля” върху дисертацията, то значи, че ще мисля и че ще скицирам, ще направя план и ще набележа главните мисли и след това ще обработвам.” Темата е “Лириката на Рихард Демел с оглед на новата поезия. Принос към определяне литературното място и значение на поета.” Тази “обработка” на темата несъмнено включва и най-пълно запознаване с творчеството на Рихард Демел, въпреки че “го знам на пръсти”. От това време той събира всичките му книги, литературата за него, също и преводите на неговата поезия на френски и английски - основна предпоставка за това, че по-късно, въпреки несполучливата защита на дисертацията, Демел е с най-много преведени произведения от Гео Милев.
От тези месеци на изключително насочване към творчеството на Рихард Демел и в очакване на предстоящото пътуване за Англия има малка бележка-реплика към един български критик в лайпцигския бележник на студента, в която манифестира своето преклонение като “модернист” пред Ботев, Пенчо Славейков и Яворов и се подписва “Гео Милев - bulgarischer Weltburger” с дата : Липиска, 17/30 юни 1914 год.
Тримесечният престой на Гео Милев в Англия, освен доброто усвояване на английски език, му донася и щастливата среща с белгийския поет Емил Верхарн. Връзката между двамата, след личните срещи в Лондон, продължава с писма. Верхарн го окриля със своето доверие в неговите възможности и дух - “Вие сте цял пламенност!”, изпраща му свои книги, дава му разрешение за преводи. Драмата “Манастир” е първото, с което Гео започва още по време на пътуването си за България по Дунава. Свидетелство за това е един негов автопортрет в свещенически дрехи с надпис “Дом Балтазар” (главният герой в драмата) и дата 7. 8. 1915 - един ден преди пристигането на парахода в Русе. Ръкописът на превода е писан ту с химически молив, ту с мастило, някъде нечетлив. Той и до днес стои непубликуван, с изключение края на ІІІ действие, отпечатан в третата годишнина на сп. “Везни” с кратка бележка на Гео Милев за драмата и автора й. А Гео Милев е имал от белгийският поет не само разрешение да преведе драмата, но и да я постави на българска сцена. Това доверие Гео Милев наистина оправдава. Голяма част от преводите на стихотворенията и поеми на Верхарн той помества в списание и алманах “Везни”, в антологиите си. Събрани те излизат през 1923 г. в изящното издание от серията “Книги за библиофили. № 7” на издателство “Везни” с черна гланцирана корица и върху нея със сребърни букви написано “Верхарн. 16 поеми”. Посрещната с изключителен интерес от поклонниците на модерната поезия, книгата получава положителна оценка и от Владимир Василев, строгият редактор на “Златорог”. Като качество на преводите той посочва пресъздаването на авторовия ритъм у преводача, с образцово постигане в поемата “Звънарят”. В заключение е отбелязано, че с тези преводи читателите “ще почувстват Верхарна”.
Веднага след завръщането си в Стара Загора през септември 1915 година Гео Милев бързо подготвя преводите на избрана поезия от Маларме, Верлен, Верхарн, Демел и Ницше в серията “Лирични хвърчащи листове”, от които изпраща на Верхарн и получава неговото одобрение и благодарност.
Идват годините на военната служба, войната, раняването и за преводи няма време. Въпреки това, докато Гео Милев е в Школата за запасни офицери в Княжево, завършва своя голям “Немско-български речник”, издаден много по-късно. Остават неосъществени намеренията му, споделени с писмо до Мильо Касабов още преди година, докато е в Англия “… хонорарите, които мога да взема от: 2 от миналата година дадени книги и 3 малки + 2 големи, готови сега у мене - стихове, които отчасти съм печатал (най-вече от Демеля: 1 том от стотина стр.: предговор и пр.); 40-50 стр. “Песни” от Метерлинка; един не малък том “Модерни поети”, каквито печатах и ще се печатат още 2-3 серии в “Звено”, Новалис, Ницше и др…. (27 септ./10 окт. 1914 г.)
По време на едногодишния си престой за лечение в Берлин през бурните 1918-1919 г. Гео Милев се свързва със списанията “Die Aktion” и “Der Sturm” и техните редактори. Чрез организираните от тях “Aktionskreis” и “Sturmkreis” той е в средата на поетичните кръгове на двете експресионистични издания и в пряк досег с техните представители. Има възможност да следи и да си набавя изданията от серията “Aktions-Bucher der Aeternisten” и “Sturm-Bucher” (1914-1919), да слуша рецитали от поетите на Sturm-Abende, да посещава представленията на Sturm-Buhne и изложбите на Sturm-glerie. Това е период на утвърждаване и разширяване на експресионизма в литературата и изкуството от една страна, а от друга - на критично отношение към войната и управлението на страната.
От тази паметна за него година той се интересува от творчеството на Рудолф Верфел, Ернст Толер, Йоханес Бехер, Л. Леонхард, Лудвиг Рубинер от кръга около “Die Aktion” и от Хервард Валден, Алберт Еренщайн, Август Щрам, Рудолф Блюмнер, Валтер Хазенклевер, Карл Айнщайн от кръга “Der Sturm”. Това са все имена на автори, които той привежда и по-късно. По сведения на Пенка Касабова през 1923 г. Гео Милев дава една бележка на писателя Гьончо Белев, който пътува със съпругата си за Германия, с молба да му потърси в Берлин “Dramatische Werke - Spiegelmann” от Франц Верфел, “Masse-Menseh” от Ернст Толер и други от Хазенклевер и Еренщайн, поръчани преди това от него.
Кореспонденцията между Гео Милев и Хервард Валден продължава няколко години по време на издаването на сп. “Везни”, което е замислено и програмирано в Берлин. Истински парадокс е, че точно в това време и в тази среда Гео Милев работи и завършва превода на Шекспировия “Хамлет”, “Поетично изкуство” на Боало (с псевдоним Б. Лавров) и “Мъртвият Брюге” на Жорж Роденбах, които изпраща на баща си за издаване като № 1, 2 и 3 на започващата “Библиотека “Везни” през 1918 г.
След завръщането си в България Гео Милев продължава да превежда книги за редактираната от него “Библиотека “Везни”: № 6. Райнер Мария Рилке. Повест за любовта и смъртта на корнета Христоф Рилке. 1919; № 9. Байрон. Манфред. 1919; А. Стриндберг. Мъртвешки танц. 1920; Робиндронат Тагоре. Читра. 1923 (с псевдоним Цветан Драговоров). От серията “Книги за библиофили” негови преводи са: № 4. Морис Метерлинк. Горещи цветарници. 1920; № 5. Александър Блок. Дванадесетте. 1921; № 6. Пол Верлен. Избрани стихотворения. 1922; № 7. Емил Верхарн. Поеми. 1923. От “Философско-критическа серия Везни” - № 5. Ст. Пшибишевски. Афоризми и прелюдии. 1921. По-късно от “Библиотека “Пламък” негови преводи са: (1). Ернст Толер. Маса-човек. 1924; (3). Ернст Толер. Ден на пролетариата. 1924; (5). Франц Меринг. Михаил Бакунин. 1925, както и отделният отпечатък към серията “Емил Верхарн. Ковач.” 1924.
В списанията “Везни” и “Пламък”, които фактически излизат под негова редакция, Гео Милев има реалната възможност да публикува основната част от своите преводи и малка част от тях отправя към други периодични издания. Това са “Вестник за жената” с 20 превода в периода 1921-1925: предимно поезия и литературна история; в списанията “Актьор” (1923) и “Артист” (1923) - 3 превода от Л. Сабанеев и 2 от Ернст Толер; в списание “Зеница” (1920) - 3 стихотворения от Франц Верфел, Алфред Момберт и Фридрих Ницше. Свои преводи той предоставя и на някои провинциални издания - на сп. “Сцена” (Русe) през 1919 една чудесна статия на Пол Клодел “Върху сценичната игра”; на “Хризантеми” (Стара Загора) 1916 г. - стихотворение от Маларме и на “Crescendo” (Ямбол) 1922 г. “Вакханална песен” от Рихард Демел и 2 стихотворения от Август Щрам.
В трите годишнини на сп. “Везни” (1919-1922) Гео Милев публикува 24 свои превода на художествени произведения и критика, а в “Алманах “Везни” - 12, които могат могат лесно да се установят чрез Справочника към фототипното издание на сп. “Везни” и “Алманах “Везни”, което излезе през 1999 г. като издание на издателство “Захарий Стоянов” и Международна фондация “Гео Милев”.
Основна част от преводите на Гео Милев в сп. “Везни” са от антологията на социалния протест на Ъптон Синклер “The Cry for Justice”, Ню Йорк, 1921, които той дава подборно в първите шест книжки на списанието под рубриката “Вик за правда”. Оригиналните произведения имат най-различен характер - от мисли на свети отци на църквата до речи на съвременни политически дейци, поезия, проза и публицистика на големи имена на литературата от първите векове на християнското летоброене до съвременността на съставителя на антологията. В списание “Пламък” намираме още преводи от Маяковски, Гордон Крейг, Майерхолд, В. Брюсов, Н. Бухарин, Рихард Демел, Иван Гол, Ернст Толер, Жюл Ромен и “Мисли” на Шопенхауер, Петер Хилле, Станислав Кубицки.
Значителна част от поетическите преводи на Гео Милев са включени в неговите антологии, където срещаме имената и на други преводачи. В “Антология на жълтата роза” (1922) първи публикации имат Август фон Платен, Джон Кийтс, Фьодор Сологуб, Алфред дьо Мюсе, Уилиам Вътлър Йитс, Феликс Арвер, Теодор Шорм, Анри дьо Ренье, Елизабет Барет-Браунинг, Франц Грилпарцер, Байрон, Клеменс Брентано, Алексей Апухтин, Уилиам Уордсуърт, Луи Буйе, Агнес Мигел, Томас Мур, Джон Флетчер, Алфред Тенисън, Оскар Уайлд, Шарл-Юбер Милвоа, Йенс Петер Якобсен в превод на Гео Милев.
В ремолюционната антология “Кръщение с огън и дух” (1923) преведените стихотворения са от Роже дьо Лил, Хайнрих Хайне, Фердинанд Фрайлиграт, Емил Верхарн, Рихард Демел, Франц Верфел, Валтер Хазенклевер, Иван Гол, Александър Блок, Пиер-Жан Жув, Марсел Мартине, Йоханес Бехер, Владимир Маяковски и Алексей Гастев.
Осъществяването на замислената и започната от Гео Милев “Антология на червената роза” става по-късно, едва през 1940 г. като том 4 от “Избрани произведения. т. 1-6. Под ред. на Мила Гео Милева. С., 1939-1942”. Тя е оформена в две части: ч. 1. Лирика на възторжена любов и копнеж; ч. 2. (Омар Хайам) Рубайят. (Мъдростта на виното и любовта). По-интересна е творческата изява на ч. 2 - “Рубайят” на Омар Хайам, преведена донякъде от Гео Милев и довършена от Леда Гео Милева. По сведения на Мила Гео Милева Гео Милев е превел 64 четиристишия (с точно указание за тях!), от които 33 са направени от английския превод на Едуард Фицджералд, 12 от френския превод на Клод Ане и Мирза Мухамед и 19, на които не е открит източника. Може би отговор на този въпрос дава намиращия се в Български исторически архив при НБКМ (ф. 26, а. Е. 26, л. 69-79) ръкопис на неговия превод в номерирани стихове (1-64) с малко поправки в текста. Заглавната страница е написана красиво с печатни букви, украсени с червен молив. Първоначалното подзаглавие е било “Слова на мъдростта”, но е зачертано и на негово място се препраща написаното по-долу “Мъдростта на виното и любовта”. Освен това в същата архивна единица като л. 68 се намира книгата Khayyam, Omar, Die Spruche der Weisheit, Miteinem Nachtwort. Deutsch von Hektor G. Preconi. Munchen, Roland-Verlag D-r Albert Mundt, 1917, 96 р., която вероятно също е ползвана от Гео Милев, тъй като има текст с негов почерк на български на стр. 60-64, 66-71, 73, 76, 78, 80, 82, написан над немския текст с молив. За ползването на тази книга свидетелствува и първоначалното подзаглавие от превода на Гео Милев “Слова на мъдростта”, което е точен превод от немското заглавие в книгата. По някаква причина Мила Гео Милева не е имала възможност да посочи и тази книга като източник за превода на Гео Милев. В своята пецизност обаче тя дава точни сведения за превода на Леда Гео Милева , която е ползвала за останалите 49 четиристишия английския превод на Фицджералд, сравнен с френския превод на Ф. Роже Корнас и българския превод на Николай Райнов.
В “Литературен архив. т. 2. Гео Милев.” (С., БАН, 1964) проф. Георги Марков помества превода на драмата “Електра” от Хуго фон Хофманстал, направен от Гео Милев в режисьорския му екземпляр, подготвен за постановка в Народния театър, която не се осъществява. При отпечатването е налице целият текст с някои графични означения за звук и движение доколкото е било възможно. Много по-изразителна е ръкописната тетрадка на превода на “Електра”, която съдържа и цветни рисунки с молив на героите и отделни моменти от действието.
През периода 1920-1925 Гео Милев дава свои преводи и в други издателства. Георги Бакалов издава и “Русалка” на А. С Пушкин (Знание, 1920); издателство “Цвят” - ч. 1 от “Идиот” на Ф. М. Достоевски, съвместен превод на Димитър Бабев и Гео Милев; Георги Юруков от серията “Мозайка от знаменити съвременни романи”: романите на Херман Банг “Сред пътя” (1924) и на Йохан Бойер “Великият глад” (1925). В този ред най-много са книгите с преводи на Гео Милев, издадени от авторитетното за времето издателство “Хемус”: Гьоте. Едмонт (1921); Гьоте. Клавиго (1922); Рихард Демел. Малкият юнак. Поема за безстрашни момчета (1924); комедиите на Молиер “По неволя доктор”, “Насила оженване” и “Сганарел или Въображаемия рогоносец”, всички издедени през 1924 г. като поредни номера от “Театрална библиотека Хемус” (№ 1, 5 и 6).
В целия този забързан творчески ритъм Гео Милев не изоставя и младежките си предпочитания към литературата за деца - вече не толкова като лично творчество, а като преводи. Писателят Ран Босилек го привлича за редовен сътрудник на списание “Детска радост” и тук от 1923 до 1925 намираме негови преводи на Рихард Демел, Елизабет Ебелинг, Кристина Росети, Робърт Луис Стивънсън, Сашо Чьорни.
Не може да бъде отмината и работата на Гео Милев по представяне на българската литература и изкуство на други езици. През 1921 г. той активно сътрудничи на излизащия в България вестник на френски език “В,Eho de Bulgarie”. По сведение на съвременници той пише направо на френски статиите си за вестника. Но в някои от очерците за Ботев, Траянов и Яворов му се налага да цитира техни стихотворения и той прави своите поетични преводи на френски. По това време му е възложено да преведе и 26 стихотворения на Цанко Церковски, които излизат в сборник на френски език.
По време на лечението на Гео Милев в Германия е поканен да представи някой съвременен български автор в сп. “Die Aktion” и той дава 6 откъса от “Богомилски легенди” на Николай Райнов в свой превод на немски. В същото списание през 1923 г. той публикува и откъс от своята лирична проза - “Mai”, написано от него на немски език. Като ръкописи са запазени и други две стихотворения на немски език - едното посветено на лекуващия го доктор Есер и другото със заглавие “Meime Seele”, с публикация в “Литературен архив. т. 2. Гео Милев” от 1964 г. и български превод.
***
Особено интересен е анализът на авторите с непубликувани преводи или с публикувани и значителна част непубликувани преводи. Към втората група се отнасят и преводи, които имат публикации, но са запазени и в ръкопис - понякога даже в ръкопис с различни варианти.
В първата група - на автори с изцяло публикувани преводи, преобладават руските поети, чиито произведения са превеждани в периода 1912-1913 г. и после Гео Милев не се връща повече към тях. А някои от тях по нищо не отстъпват на по-късните му преводи. Даже редакторът на “Литературен архив. т. 2. Гео Милев” проф. Георги Марков прибавя ръкописите на “Над пресния гроб” и “На запад рой облаци тъмни” на С. Я. Надсон и “Месец” на А. С. Пушкин към личното творчество на Гео Милев. Най-голям е броят на непубликувани преводи на Пушкин, при който от всичките 20 непубликувани стихотворения е публикувано само едно; от С. Я. Надсон преводите са 11, също само с една публикация. Подобна е съдбата и на останалите руски автори, преводите от които срещаме както само в ръкописните сборници “Изкуство”, така и в тетрадката с надпис “Двама украински поети”(НБКМ БИА, ф. 26, оп. 3). Тя започва с едно стихотворение на Тарас Шевченко и продължава с 13 стихотворения на Пушкин, без означение на името на автора, датирани от 1911 до 1913 г. с посочване на Лайпциг като място на написването им или на втора редакция, като за първа редакция е дадена Стара Загора. Следва подшиване на тетрадката с други листове, където са преводите на поетите М. Ю. Лермонтов, А. В. Колцов, А. Майков, Н. А. Некрасов, С. Я. Надсон, И. С. Никитин, Ф. И. Тютчев, А. К. Толстой, А. А. Фет, К. Д. Фет, К. Д. Балмонт, Андрей Бели, В. Я. Брюсов, Юри Верховски - повечето останали само в ръкопис, с няколко случая на запазен ръкопис и публикация. Би могло да се предполага, че така комплектувани тези руски автори Гео Милев е подготвял за “руския сборник” по поръчка на Георги Бакалов, който не се осъществява.
Подобен е случаят и с френските автори от по-ранен творчески период на Гео Милев, чиито преводи остават изцяло непубликувани. Това са стихотворения на Гийом Аполинер, Алфрад дьо Вини, Дени Дидро, Жам Франсис, Пол Жиралди, Франсоя Копе, Алфонс дьо Ламартин, Жюл Лафарг, Анри дьо Рованд, както и частично от Шарл Бодлер и Виктор Юго. Затова пък, както вече споменахме, Пол Верлен е вторият най-превеждан автор от Гео Милев след Рихад Демел с 53 публикувани стихотворения, като само “Сантиментален разговор” има 9 публикации и единствен запазен ръкопис.
От немскоезичните автори на Германия и Австрия с изцяло непубликувани преводи остават Рихард Бар-Хофман, Валтер фон Фогелвайде, Карл Густав Фолмьолер, Стефан Георге, Николаус Ленау, Детлев фон Лилиенкрон, Алфред Рихард Майер, Лудвиг Рубинер - върху които Гео Милев работи през различни творчески периоди.
Непубликувани преводи от английски са на Уолт Уитман (частично) и на Робърт Браунинг, Робърт Бърнз, както и на други европейски поети. Все още не всичко е публикувано от преводите на Гео Милев от предпочитани автори като Емил Верхарн, Хайнрих Хайне, Райнер Мария Рилке, Сибьорн Обстфелдер, Йенс Петер Якобсен и други. Даже една оформена поетична сбирка от стихове на Рихард Демел “Но любовта” (според немския оригинал “Aber die Liebe”) остава неиздадена и доста стихотворения от нея са непубликувани.
Освен преобладаващите преводи на поетични творби, Гео Милев избира за превод и драми, които в повечето случаи са останали само в ръкопис. Освен “Манастир” на Емил Верхарн, той привежда и “Пер Гинт” на Х. Ибсен, “Почивката на 7-я ден” на Пол Клодел, “Жената и куклата” на Пиер Луис и Пиер Фронде, драмите на Метерлинк “Вътре” и “Монна Ванна”, “Коронна невеста” на А. Стриндберг, “Хинкеман” на Ернст Толер, диалогът на Александър Блок “За любовта, поезията и държавната служба”, “Санкта Сузана” на Август Щрам, както и отделни страници от Шекспировия “Макбет” и Шилеровия “Дон Карлос”.
Към непубликуваните прозаични преводи се отнасят романите на Густав Майринк “Голем” и “Една весела любов” на Калим Лемоние. Накрая трябва да се добави и студията на Майерхолд “Новият театър” (принос към историята и техниката на театралното изкуство)” с предговор от Гео Милев, публикуван няколко пъти.
В архива на поета се намират и други ръкиписи, на които трябва да се обърне внимание. Това са бележници и тетрадки, както и отделни листове с преписи на стихотворения на оригинален език от повече или по-малко известни чуждестранни, предимно европейски автори. Те, вероятно, също са били предназначени за превод, но просто дните на Гео Милев не са достигнали и за тях…
***
Аналитичният поглед върху преводите на Гео Милев смятаме за необходим като реална картина на неговота творчество в тази област. С него се дава възможност да се обърне внимание и на големия брой непубликувани преводи, запазени в ръкопис, с оглед на нова преоценка и подготвяне на съответни публикации. Защо, например, една модерна драма като “Манастир” на Емил Верхарн, превеждана от Гео Милев при съпоставяне на франския текст с немско издание и руски превод, за което има неоспорими доказателства, да не бъде издадена и поставена на сцена в наши дни? Тъй както неговият превод на “Хамлет” дълги години е бил на сцената на Народния театър, а там са битували и други негови преводи, останали в ръкопис. За превода на Гео Милев на романа “Голем” на Г. Майринк добри отзиви дава и Богомил Нонев като последен преводач на същия роман.
Всички преводи на Гео Милев, публикувани или останали в ръкопис, са богатство за българската култура, което трябва да ценим и представяме най-достойно.

Приложения:

Таблица № 1

ПРЕВЕЖДАНИ АВТОРИ ОТ ГЕО МИЛЕВ ПО НАЦИОНАЛНОСТ

 

1. Германски
2 .Френски
3. Руски
4. Английски
5. Автори от САЩ
6. Австрийски
7. Норвежки
8. Белгийски
9. Италиански
10. Ирландски
11. Полски
12. Шведски
13. Датски
14. Унгарски
15. Украински

53
44
36
22
12
5
4
4
3
2
2
2
2
2
2

С установена националност

195

16. Азиатски
17. Антични и средновековни
18. Неустановени по националност

3
15
31

Общ брой на авторите

244


Таблица № 2

ПРЕВОДИ ОТ БЪЛГАРСКИ АВТОРИ НА ДРУГИ ЕЗИЦИ ОТ ГЕО МИЛЕВ

  Произведения Езици
Христо Ботев 4 френски
Димчо Дебелянов 2 френски
Николай Райнов 5 немски
Теодор Траянов 2 френски
Цанко Церковски 26 френски
Пею К. Яворов 2 френски
6 автора 41 произведения 2


Таблица № 3

НАЙ-ЧЕСТО ПРЕВЕЖДАНИ АВТОРИ ПО БРОЯ НА ПРЕВОДИТЕ*

  Общ брой на произведенията Публикувани В ръкопис
1. Рихард Демел 60 36 24
2. Пол Верлен 52 52 -
3. Хайнрих Хайне 38 29 9
4. Емил Верхарн 25 20 5
5. Ал. С. Пушкин 23 5 18
6. Морис Метерлинк 23 21 2
7. Семьон Надсон 10 2 8
8. Михаил Лермонтов 9 - 9
9. Алберт Еренщайн 8 8 -
10. Й. В. Гьоте 7 5 2
11. Стефан Маларме 7 7 -
12. Фридрих Ницше 7 7 -
13. Уолт Уитман 7 3 4
14. Ернст Толер 6 6 -
15. М. Деборд-Валмор 5 5 -
16. Елзе Ласкер-Щюлер 5 5 -
17. Владимир Маяковски 5 5 -
18. Сибьорн Обстфелдер 5 2 3
19. Шандор Петьофи 5 5 -
20. Август Стриндберг 5 4 1
21. Иван Франко 5 5 -
22. Уилиам Шекспир 5 3 2
23. Йенс Петер Якобсен 5 2 3

*”Превод” в случая е отделно литературно произведение, независимо от това дали е стихотворение, разказ, роман, драма, статия - или откъс от тях.


Таблица № 4

КНИГИ С ПРЕВОДИ НА ГЕО МИЛЕВ
(Авторски и антологии)

по години общ брой Издателство “Везни” Други издателства брой
1912 1 - Знание 1
1915 5 5 -  
1918 3 3 -  
1919 5 3 Цвят 2
1920 3 2 Знание 1
1921 4 2 Хемус
Цвят
1
1
1922 2 2 -  
1923 4 3 Общо раб. кооп. д-во “Освобождение” 1
1924 8 3 Хемус
Георги Юруков
4
1
1925 2 - Хемус
Георги Юруков
1
1
1940 11 -    
Всичко 38 24   14