музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството

К. ф. н. Камен ВАСЕВСКИ

ОФОРМИТЕЛСКАТА И ГРАФИЧНА
ДЕЙНОСТ НА ГЕО МИЛЕВ
И НЕЙНИТЕ ДОПИРНИ ТОЧКИ
С НЕМСКАТА ШКОЛА


“Защо не сте турили корица от тъмнокеремидов цвят на списанието? Така би ще по-добре.”1 Тези думи са на Георги Милев Касабов, студент в Лайпцигския университет, вплетени в редове на негово писмо от 27 октомври 1913 г., изпратено до Георги Бакалов, редактор на сп. “Борба”. Мислите са ранни, но те не са случайни за природата на по-сетнешния създател на “Пламък”. Пак от този период - нека без преувеличение го наречем - период на бурен творчески растеж и по страниците на “Борба”(1914) той ще отбележи: “За Ausstatung’а2 на стиховете в “Борба” ще си позволя един съвет: употребявайте по-добре шрифта, с който се печата “Звено” - кръгли, хубави букви. Вашите дълги и високи Buchstab’и3 приличат на щъркели и голяма красота не са...”4
“Ще си позволя един съвет”. Тонът на младия Гео Милев, едва навършил 19 години, е изключително умерен. Той е тон, извикан от фигурата на Бакалов - човек, врял в редакторската работа на вестниците “Социалист”, “Сиромашки защитник”, “Работнически другар” и др., в резултат на което е натрупал завиден опит в оформителската област.
Препоръките на Гео Милев навярно са били приемани от Георги Бакалов с благодарност. Свидетелство за това са добрите кореспондентски връзки, запазени между тях и след мнението, което нашият студент в Лайпциг си позволява да изразява пред видния публицист. Той продължава да изпраща “Борба” на младия си колега. В отговор на този жест не закъсняват и ласкавите отзиви, отнасящи се до физиономията на списанието:
”Първата книжка на “Борба” прави изобщо добро впечатление.”5 И само това ли? Оцелели са и други страници от епистоларното наследство на бъдещия автор на “Полицейска критика”, които говорят какви са били отношенията между двамата бележити старозагорци: “Но мисля, че ще бъде по-добре, ако се освободи списанието от неговия тясно “работнишки” характер и се разшири понятието “популярно социалистическо списание”; думата ми е за дреболиите, които обаче често дават типичен тон и оттенък: например по-добре ще бъде, струва ми се, ако името д-р Кр. Раковски върви без това “др.” Или “граждан” отпред - знаете, че това беше някога нещо като материал за думите на Ланчелото. Името цар Фердинанд може даже и без титлата “Негово величество”. Казах Ви, когато бях в София, и за някои остри, съвсем публицистически (т.е. вестникарски) изрази во Вашата литературна критика “Муза в мундир”. Острите изрази, често свидетелствуващи за жестокостта на нравите, са станали нещо като отличителна багрилка в нашата социалдемокрация. Дори понякога социализмът на нашите чирачета се състои в едина само вик: “Долу буржоата!” Нека това се избегне, нека се пооблагородят нравите...Впрочем това е мое мнение, мнение на “буржоа”.6
Внимателното вглеждане в животописа на Гео Милев сочи твърде ранен интерес към въпросите на графиката. Списвайки ръкописните си вестници “Ура”, “Лира” (“Изкуство”), той показва и своите възможности в “техническата “ им страна. Без да се хиперболизира, в това отношение образът на тези негови първи рожби представлява научно - изследователски интерес. В тях, наред с пренасянето на графични елементи, забелязани и запаметени от досега му с професионални издания, откриваме и наченки на оформителски разбирания. Там, в малките му вестници, бие на очи неговият усет да се подреждат стройно материалите, да се отчитат смисълът и значението на рубриките. Заедно с туй съзираме зърна на самостойни оформителски търсения и решения. Те илюстрират първите журналистически усилия на юношата Георги Милев Касабов да изгради лице на вестник. Разбира се, това е било дяволски трудно, защото, както е знайно, “Ура”, “Лира” (“Изкуство”) разполагат с твърде малко площ: формата на ученическа тетрадка, прегъната на две. Колоните са само две в страница. Тиражът - крайно ограничен - от един до няколко екземпляра, множени на ръка. Независимо от това “изданията” са наситени с илюстрации (венетки, карикатури, рисувани заглавия и пр. “Публикациите” са пределно къси.
Като отчита важността на графичните елементи, начеващият журналист отделя един материал от друг с различни по дебелина линии, мустаци, шарки и др. Някъде той сполучливо си служи с типографските средства, имитирайки ги на ръка, с помощта на които изтъква значимостта на едно или друго произведение (На много места срещаме шпацирани цели редове, изрази, думи).
Когато говорим за ранните стъпки на журналиста Гео Милев в сферата на оформяването, не бива никога да забравяме два факта (и двата изключително важни) - ръкописният характер на неговите вестници и сборници. И още - възрастта на техния редактор и издател. До известна степен в тях е налице елементът енциклопедичност, т.е. умението да се насища вестникът и с текстуален, и с илюстративен материал само от едно лице. Специализирането на журналистическия труд, вече тъй познато в наши дни, не се покрива с времето, в което Гео Милев прави първите си опити в полето на вестникарството. Затова в много отношения ние трябва да подхождаме към тях с друго мерило.
Оформителските наклонности на бъдещия начинател на “Везни” намират благодатна почва в Лайпциг. Там той проявява жив интерес към графичните проблеми, следи отблизо немските вестници и списания от ония години. Свидетелство за това са запазените писма, изпращани до баща му. Първородният син на книжаря Мильо Касабов се нагърбва с много поръчки, за които са му потребни знания по полиграфия. “Сега получих от Кюна рисунките на новите картини “Булаир” и таблото; направени са много хубаво и ще го заставя също тъй хубаво да ги напечата. “7
Не една и две са срещите му с Густав Кюн. Те стават ту в Лайпциг, ту в поселището Нойрупин, за което Гео Милев споделя с възхита: “Нойрупин пък е едно малко, но хубаво градче като Оршова, но с 20 000 жители на брега на Рупинското езеро и е в средата на тъй наречената “Рупинска Швейцария” Кюн пък (или по-право Мойзел, Кюн е само фирмата), е много богат човек, има вила, каквато в Стара Загора надали има, а имал и още една. Мобили царски, зимна градина само от палми и пр.”8
Връзките на Гео Милев с този германски издател и търговец разкриват интереса на младия българин към проблемите на оформяването и неговата завидна упоритост да навлезе в тяхната същност. “Днес му писах за корица - уведомява акуратно баща си за писмо до Густав Кюн, че вчера забравих, ако има, той ще прати; ако няма, за корица ще турите един дебел цветен или съвсем бял лист (или картон) за корица с някоя по хубава винетка.”9 Новостите в областта на полиграфията властно привличат Гео Милев. Изключително интелигентен и способен, той бързо ги овладява до такава степен, че свободно ги обяснява и на други, които не са и чували за тях. “Клишето, което искаш да смяташ отделно - не може да стане тъй, тъй като то е най-скъпото (камъните, които ще струват около 500 м.12 цвята). Затова: предварително могат да ни изработят една рисунка, каквато искаме, която ще струва 30 м.”10
Или другаде пак в същия дух: “Виждаш каква е разликата между фототипия и аутотипии: първата е с цели цветове гладка, а втората-на търкалца.”11
Именно студенствуването на Гео Милев в Лайпциг (1912 - 1915) слага силен отпечатък върху графическите му виждания. Малкият опит, придобит при “издаването” на “Ура”, “Лира” (“Изкуство”), наблюденията върху столичните вестници, разпространявани от Милю Касабов в Стара Загора, и най-сетне едногодишният престой в София, която по онова време е най-големият журналистически център на България, получават силен тласък в Германия. Писмата до баща му от тоя период показват колко бързо растат неговите разбирания в областта на оформавянето на вестници, списания и книги. Не ще и съмнение, че той навлиза в тази сфера успешно, защото страната, в която се учи, дава най-добрите уроци на света по оформавяне и производство на печатни издания. В своята студия “Възникване и развой на немската школа в графичното оформяване на вестник” проф. Димитър Георгиев нашироко проследява това.12
Тази школа е намерила място в много страни на континента, в това число и у нас. Нейните белези са: “Широка колона, светли текстови шрифтове, вертикална структура, блоково свързване, липса или минимална употреба на вътрешно оформяване на публикациите. В хоризонтална посока материалите понякога не се отделят един от друг с линии. Немският вестник като че ли е насечен на хармонично подредени текстови правоъгълници.”13
Тази школа се характеризира още с “последователно, чисто и прегледно оформяване.”14 Тя се възприема от младия българин Георги Милев Касабов. Както видяхме, в указанията, които той дава на баща си, прозира именно това.
Наученото в Лайпциг през годините на следване в много голяма степен се допълва и обогатява при втория престой в Германия (1918 - 1919). Както вече се знае, едногодишното пребиваване на Милев в Берлин е време на силен духовен устрем. Този устрем минава и през проблемите на графичното оформяне.
С рядка упоритост и похвална амбиция той ръководи издателство “Везни” в Стара Загора. Писмата му съдържат смайващи наставления по чисто производствени въпроси: “(...) Дебелите криви букви на кориците (вън и вътре) да се изхвърлят; буквите да бъдат все едни, както е печатано: “преведе и пр.”, само че дето трябва - по-едри; заглавието например с по-едри.”15
Грижата и последователността в това отношение - да бъде всичко угледно, ясно и чисто - са респектиращи “(...) Писах за дебелите букви на корицата да се изхвърлят. Изхвърлиха ли се? Въобще всичко да има по красив вид .”16
Понякога неговите графически указания стигат до педантизъм “(...) Първата глава (почваща с многоточие и малка буква) ще заеме 1 страница (не от средата, а от горе да почва), а следната страница да се остави празна (...)”17
Лечението на Гео Милев в Берлин всъщност не е лечение в познатия смисъл на думата, а лудо препускане по печатници, цинкографии и редакции. Изумителна е неговата енергичност. Той се грижи за клишета - възлага ги, приема ги, експедира ги за родината си. “Клишетата поръчах; след два дни ги изпращам. Печатай веднага. (...)”18.
За него няма малки и големи въпроси при оформяването. Всеки детайл трябва да се изпипа, за да може графичните решения да бъдат строго последователни и издържани във всяко отношение. Затова той често настоява “(...) Нека се внимава с печатаното “(грешките) (...)19 Други път гласът му звучи повелително и отсечено : (...) Внимавайте с печатните грешки, сравнявайте с ръкописа!”20
През берлинската си командировка Гео Милев се запознава и сближава с вестника на спартакистите “Die Rote Fahne” със списанията на експресионистите “Die Aktion” и “Der Sturm”. Те въздействуват върху него не само със сдържанието си, но и със своята графична линия. Това личи от оформителските решения, вземани от видния творец. Внимателното вглеждане например в обявяването на авторите и произведенията им в “Der Sturm” ни показва, че той използва същия графически похват и във “Везни” ,и в “Пламък”. Убедете се сами: Сп. ““Der Sturm”: “Лотар Щраер (Курт Хайнике: стихотворения)” и т. н.” 21 При сп. “Везни”: “Людмил Стоянов: Иштар/ Николай Райнов: Човекът с факела”), и т.н.22
По примера на “Der Sturm” Гео Милев печата във “Везни” цветни приложения от картини на видни художници - наши и чужди: Ваньо Бояджиев, Сирак Скитник, Васил Захариев, Вилям Вауер, Егон Шиле, Винсент Ван Гог и др.
Както “Die Aktion” и “Der Sturm” избягват рекламата, така и Гео Милев не я желае. Той буквално я пропъжда по страниците на своите издания. В писмо до Георги Бакалов заявява: “Пращам ти списанието - в замяна ще очаквам твоето. За обявлението обаче не зная какво да кажа: ако обичаш, можеш да печаташ в твоето списание обявление за моето списание, но аз не мога да ти направя същата услуга, тъй като не печатам в списанието никакви обявления; мога най-много да пиша в хрониката като “получена книга”, но нищо повече.”23
Гео Милев отлично разбира, че рекламата загрознява списанието, че в една или друга степен тя обвързва с ония, които я предлагат за печат.
Най-добрият документ за графическите схващания на журналиста са неговите две списания “Везни” и “Пламък”. В тях откриваме духа на немската оформителска школа, запазила своето лице цялостно до Втората световна война. Образът им е чист, решенията - опростени и лесно разбираеми. Навсякъде в тях заглавията са умерени по кегъла на използваните букви, т.е. големината. Те се открояват и добре ловят окото на читателя. Колкото и да се мъчим, не ще открием по страниците им типографско пресищане. Тъкмо тази им черта дава възможност на читателя да си отдъхне умствено и зрително.
И във “Везни”, и в “Пламък” заглавията са хоризонтално построени, строго и прегледно. И са кратки. Често пъти са съставени от по една или няколко думи (Кандински24 , “Коледни изложби”25, “Зорница”26, “Благоев”27, “Парадокси”28, “Полицейска критика”и“Днешната руска култура”29 и др).
Обикновено заглавията са симетрични, т.е. центрирани в средата и в по-редки случаи - асиметрични, т.е. изравнени в единия край. В някои случаи със заглавието на произведението Гео Милев слага и името на автора.
Характерно е да се отбележи, че оформителят има изключителна чувствителност към кегъла, т.е. величината на буквите, използвани в заглавията. Навсякъде той се придържа към умереност, избягва едрите, крещящи букви и много държи на шрифтовото единство. В това отношение също се оглежда духът на немската оформителска школа, която, както пише проф. Димитър Георгиев във вече цитираната на друго място студия, е имала огромно въздействие в България.
В своята графическа практика Гео Милев използва широко илюстрацията. Вече поменахме за неговите цветни и чернобели приложения във “Везни”, въведени по примера на “Der Sturm”. Когато той си служи с такива оформителски похвати, много наши списания, излизащи паралелно с неговите, са чужди на илюстрацията, поради което техните страници са “слепи”, т.е. затворени, без ярки петна. 30 Използвайки репродукциите на картини от художници, редакторът на сп. “Везни” преследва ясна цел - да разпали интерес у читателя към модерното изкуство, да развие у него естетическо чувство и предизвика емоции. Казано по-иначе, и чрез средствата на илюстрацията Гео Милев се стреми да ръководи читателското внимание, да му внушава определени явления в духовния живот на страната и в чужбина преди да е прочел текста. Всичко това той върши не шумно, а методично, целесъобразно. Като изтъкваме тази важна черта от неговия портрет, следва да кажем, че при направляването на читателското внимание с графични средства журналистът знае добре, че тези, които следят “Везни” и “Пламък”, могат да мислят и разсъждават сами, умеят да преценят значението на една или друга публикация , да вникнат в смисъла на определено явление. Тъкмо това ни дава право да направим извода, че графичните похвати на Гео Милев не засягат достойнството на читателя, а само му помагат по-добре, по-лесно да “погълне” поместеното в списанията. В тази насока у родения и одарения оформител се забелязва нескрит стремеж да се издига културното равнище на хората, които четат “Везни” и “Пламък”.
Като влиза в кореспондентски връзки с видни писатели и публицисти в Европа, бележитият българин очаква от тях да чуе мнение, препоръка, оценка за дейността си на журналист. И неговите чуждестранни приятели му пишат: “Многоуважаеми г-н Милев! Най-голяма благодарност за писмото Ви и за новия брой на Вашето списание. Българските рисунки са все още твърде илюстративни, липсва им все още художествено (организаторско) оформление.
Извадките и клишетата Шагал можехме да доставим само в големината на формата от клишетата на литературното приложение, хартия, както и мостра. Вие трябваше да залепите отпечатаното в списанието, както правим и ние, би било най-просто и най-бързо, ако можехте да употребите готовите щурм-картички, които при спадането до 1000 броя Ви преостъпихме за 500 марки. Едно ново отпечатване би струвало много скъпо, тъй като всички разноски по отпечатването са се покачили.(...)”31 Същата приветливост се забелязва и в писмата на Франц Пфемферт. На 10 март 1923 г. той му пише: “Уважаеми другарю, получих Вашето писмо и бях радостен да узная за Вас, че не сте забравили “Die Aktion”. Вашето списание32 не съм получавал никога.”33
Писмените връзки на Гео Милев с външния свят са активни, винаги посветени на важни въпроси на литературата и журналистиката. Често в тях откриваме черти на характерното лице на публициста - черти на търсеща личност, обзета от неудържими помисли да решава графическите проблеми на своите списания на равнището на напредналите страни.34
Когато прелистваме биографията на създателя на “Везни” и “Пламък”, ние виждаме силната му амбиция те да имат чист графически лик. Гео Милев осъществява производството им в реномираните печатници - “Придворната”, “Балкан” и др. И двете му списания нямат типографска претрупаност (много линии, шарки, ира с шрифтове, рисувани заглавия и така нататък). Той въобще не употребява шарки, избягва и инициалната буква и се мъчи с обикновени графически средства да се домогва до завиден успех. Нему са непознати оформителските шмекерии на жълтата преса у нас и в чужбина, макар че в условията, при които е работил, е било много трудно да се превземе терен на журналистическата борса. Знаем, че севзацията и шумността в областта на оформяването са котирани от пазара. В това отношение публицистът непоколебимо стои на твърди позиции.
Гео Милев налага простота на оформяването не само с умерено използване на клишета, но и с постоянство на форматите им. Обикновено във “Везни” те заемат цяла страница, а в “Пламък” се врязват в текста там, където свършва, но така, че да са органически свързани с него. Лицето на “Везни” и “Пламък” е чисто - без снимки, рисунки и пр. В тази насока има отклонение в година III на “Везни”, където понякога се публикуват портрети на писатели (Достоевски и др.)35. Форматът на списанията е един и същ от началото на създаването им до края.36
В оформителската си практика журналистът се откроява като оригинален художник и естет.37 В списанията му няма смесица от типографски елементи, а е налице тяхното вещо и умно използване. Неслучайно за него старият печатар Йордан Милев казва: “Гео Милев беше единствен от писателите, който разбираше от букви,линии, колони и пр. Него словослагателите не можеха да излъжат. Той сам си избираше шрифтове и много държеше да се спазват.“38
В този ред на мисли трябва да кажем, че в графическия портрет на “Везни” и “Пламък” тоналността е сравнително добра.39. Този извод важи най-вече за първата годишнина на “Везни” и за цялото съществуване на “Пламък”. Там страниците са сполучливо направени, набраният текст “диша”, “овъздушен е”, с добре изградени бели полета. Встрани от тази линия стои третата годишнина на “Везни” - в издадените книжки текстът е плътен, без достатъчно въздух, страниците - сиви, хартията - некачествена. Заслугата на Гео Милев е в индивидуализацията, която той постига. Например ония от тях, където се срещат стихове, са “изградени” с повече въздух,41 без графическа претрупаност, а тези с рубриките “Критически преглед”, “Книги” (сп. “Везни”), “Книги” и “Книгопис” (сп.”Пламък”) - по-сгъстено, в повечето случаи без илюстрация, с широко използване на вътрешните заглавия, с шрифтово единство.41
През периода на “Пламък” оформителят му въвежда в своята практика интересен графически елемент - малко квадратче, с помощта на което по-добре отделя един материал от друг и постига естетически вид на страницата.42
В своята работа Гео Милев, когото историята познава като ярък новатор, се проявява като борец срещу шаблона и в производствената, и в оформителската сфера. Сравненията, които направихме с други списания, в значителна степен показаха тази черта от образа му. Но към вече изнесеното следва да прибавим още един факт - той не ползува програмната статия, напълно избягва и уводната бележка.43
И в това отношение авторът на “Парадокси” е рядко явление. Разбира се, неговата ранна гибел прекъсва развитието му и в областта на производството и оформяването на вестници и списания. Графическите му схващания, интересни и напредничави, се отразяват върху физиномията на двете му любими печатни трибуни. Там всичко носи и следите на неговите увлечения по модернизма, и левите завои, които той прави през последните години от живота си.
“Ако в сп.”Везни” художествените илюстрации се отличаваха със своя антиреализъм и субективизъм, в “Пламък” имаха подчертано реалистичен и действено-целенасочен характер, самите картини изразяваха активно отношение към социалната борба, показваха моменти от тази борба, макар често пъти и те да не бяха лишени от формалистични влияния.”44
Днес в някои отношения графическите решения на Гео Милев може да не задоволяват. Но не бива нито за миг да забравяме, че както самият живот и средствата за масова информация се намират в процес на развитие, наложено от времето. Поучителни са обаче усърдието и големите грижи, полагани от Гео Милев. “Той отиваше до печатницата, променяше букви, мастила, връщаше се, търсеше нещо в книгите, спорешe с нас.”45
Журналистическото и архивното наследство на редактора на “Везни” и “Пламък”, в което срещаме великолепни постижения и толкова много съвети, безсъмнено ни помагат не само да опознаем неговия богат образ, но и да се обърнем към графическо-оформителските потребности на нашия делник с геомилевски дух - вечно неспокоен и жадно търсещ. Нека винаги се вслушваме в гласа му: “Изданието трябва да бъде красиво!”46, и то сега, когато и вестникарският, и издателският поток е неизмеримо замърсен.

Бележки:

1. Гео Милев. Избрани произведение, т. II, БП, С.,1965, стр.364.
2. Немска дума, която буквално означава оформяване.
3. Заета дума пак от немски език, означаваща букви.
4. Гео Милев. Избрани произведения, т. II, БП, С.,1 965, стр. 369.
5. Гео Милев. Избрани произведения, т. II, БП,С., 1965, стр. 363.
6. Гео Милев. Избрани произведения, т. II, БП, С., 1965 стр. 363-364.
7. Литературен архив II Гео Милев, БАН, С., 1964, стр. 225.
8. Пак там, стр. 230.
9. Пак там, стр. 231.
10. Пак там, стр. 235.
11. Пак там, стр. 248.
12. Вж. Годишник на Софийския университет, 1969 г. Факултет по славянски филологии, т. 43, стр. 367-472.
13. Димитър Георгиев. Възникване и развой на немската школа в графическото оформяване на вестник. Годишник на Софийския университет, 1969 г. Факултет по славянски филологии, т. 43, стр. 291.
14. Пак там, стр. 382.
15. Литературен архив II Гео Милев, БАН, С., 1964, стр. 291.
16. Пак там, стр. 297.
17. Пак там, стр. 311.
18. Литературен архив II, Гео Милев, БАН, С., 1964, стр. 289.
19. Пак там, стр. 27.
20. Пак там, стр. 312.
21..Вж. “Der Sturm”, Berlin, № 12, 1918, s. 192.
22. Вж. Сп. “Везни”, год. I, кн. I, титула.
23. Гео Милев. Избрани произведения, т. II, БП, С., 1965, стр. 440.
24. Вж. Сп. “Везни”, год. I, кн. 6, стр. 178.
25. Пак там, стр. 180.
26. Вж. Сп. “Пламък”, год. I, кн. 2, стр. 73.
27. Вж. Сп. “Пламък”, год. I, кн. 3, стр. 96.
28. Пак там, стр. 87.
29. Пак там, стр. 95.
30. Вж. сп. “Борба”, “Нов път”, “Златорог”, “Огнище”, “Хиперион”, “Яснина”, “Обществена обнова” и др., излизащи през годините, когато съществуват “Везни” и “Пламък”. В тях не се помества илюстрация, много от графичните решения са елементарни, играта с различните шрифтове - несполучлива, употребата на дебели черни линии, шарки, и други средства на типографията загрозяват страниците и ги отрупват с труфила. В много от тях (например “Борба” и “Нов път”) рекламата обема широко място и не само, че “изяжда” и колоните, отредени за сериозни материали, но придава и недобър вид на списанията.
31. Херварт Валден. Писмо до Гео Милев, 19. XI., Литературен архив II, Гео Милев, БАН, С., стр. 414-415. Съдържанието на този документ недвусмислено доказва влиянието на автора на статията “И свет во тме светится” от немската графическа школа и усилията му да ползва опита на световноизвестното списание “Der Sturm” в производството и оформлението на своите “Везни”.
32. Отнася се до сп. “Везни”.
33. Франц Пфемферт. Писмо до Гео Милев, 10 март 1923, Литературен архив..., стр. 419. Писмото е написано на илюстрована картичка, издадена от “Die Aktion”, която представлява репродукция на картината “Рур” от Феликс Мюлер. В кн. 3, стр. 312 на сп. “Пламък” редакторът я клишира и публикува.
34. За международната дейност на великия българин вж. Камен Васевски - “Писмата на Гео Милев” : черти от един неспокоен портрет” , в. “Антени”, бр. 2 от 10 януари 1975 г.
35. Вж. “Везни”, год. III, кн. 5.
36. Изключение се забелязва във “Везни”. През втората година форматът става по-голям, а през третата съвсем се смалява.
37. Вж. Камен Васевски. Изданието трябва да бъде красиво. Гео Милев журналист, естет и художник, в. “Поглед”, бр. 2 от 13. януари 1975 г.
38. Йордан Милев, беседа, 7 юни 1973, София.
39. Под тоналност на една страница журналистиката разбира наситеността на страницата с типографски елементи и въздух
40. Въздух - наличието на чисти, бели полета в страницата
41.Вж. например Сп. “Везни”, год. II, кн. 4-5, стр. 185-201 и сп. “Пламък”, год. I, кн. 5, стр. 176.
42. Старият печатар Йордан Милев твърди, че този графичен елемент е въведен у нас за първи път от редактора на “Пламък”. Авторът прегледа много вестници и списания, излизали паралелно с “Пламък”, и никъде не забеляза той да е използван. Днес типографската практика широко го прилага.
43. Вж. Сп. “Пламък”, год. I, кн. 1
44. Георги Марков. Гео Милев след Септември 1923 г. Годишник на СУ, Филологически факултет, С., 1953 - 1954, т. 49, стр. 53-54
45. Емануил Попдимитров - сб. Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев в спомените на съвременниците си, БП., С., 1965, с. 305
46. Литературен архив .II, БАН, С., 1964, с.368