музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството


СВЛАДИМИР СВИНТИЛА

ГЕО МИЛЕВ КАТО ПРЕВОДАЧ


Извършеното от поета, издателя, художника, антологиста Гео Милев като преводач бележи началото на нова глава в историята на българската култура. Няма съмнение, че почвата за неговото идване е все пак подготвена. Началото на новия поетически превод е поставено сполучливо от Пенчо Славейков. Но не само от него. Тук на всяка цена трябва да бъдат споменати Борис Бакалов /Ясенов/, Иван Карановски, Георги Михайлов, Дабев, Иван Арнаудов. В годините между 1907 и 1922 се ражда това преводаческо изкуство, тази поетическа преводаческа школа, която ще бъде основа на цялата ни преводаческа деятелност - до ден днешен. За разлика от предходните две поколения преводачи върховна грижа на тази генерация ще бъде предаването на музикалните, пластическите черти на превежданата поезия, на нейните метрически особености /формата/, дори с известен превес на тези елементи над рационалните и разсъдъчните /съдържанието/, поради което ние често ще срещаме “авторизирания превод” и още по-често дори: “предаде на български”. Идеята за свободната поетова версия се налага тъкмо в тези петнадесет години и точно тогава получава превес схващането, че преводачът е преди всичко поет. И ако търсим да обясним естетиката и на най-съвременния български поетически превод, ние не можем да направим това, без да се обърнем към наследството, за което става дума. В тази школа, в това направление Гео Милев играе основна роля и без него този процес не би могъл да се осъществи.
Нека посочим най-напред, че в тази дейност авторът на “Септември” показва най-висок културен ентусиазъм, такъв, какъвто е засвидетелстван комай само при Георги Михайлов. При това Гео Милев отдава на поетическия превод почти същото внимание, което отделя на собствената си поезия. Следва още да се прибави, че неговият диапазон на преводач е най-широк в епохата, а така също сериозната му езикова подготовка, с която той превишава всички свои съвременници. Поетът борави свободно с черити езика: немски, английски, френски и руски. При това има не просто езикови познания, а познава в детайли и в тънкости съответните литератури. Този образец не е повторен в нашата поетическа преводаческа практика.
Подготвен естетически, литературоведчески, изкуствоведчески и като театрал, сам отличен художник /нещо, което често се забравя!/, той е в състояние и научно да интерпретира цели нови движения в изкуството и културата. Това му позволява да прави най-точни интерпретации и като преводач на стилови особености, качества, специфични особености на отделни школи или течения. Така преводачът е подпомогнат от теоретика, от човека, школуван в пластиката и живописта. Поради всички тези причини неговите поетически преводи са не само научно, но и естетически достоверни. Преводачът Гео Милев не познава преинтерпретации на поетическите творби. Той е винаги близо до техния живец, до тяхната естетика, която му е ясна и научно. Ето защо той успява за по-малко от едно десетилетие успоредно със собствената си лирика да създаде едно твърде обширно за времето си поетическо преводаческо дело: никой друг поет преводач не е свързвал името си с откриването на толкова много поетически явления, какъвто е случаят с него. До ден днешен!
Трябва да се има предвид, че буквално до Гео Милев българският поетически превод е неизменно обърнат назад към миналото - той е ретроспективен. Цел на всеки преводач до това време е да превежда от установената лирика, от класическото наследство. Преводът не познава актуалността. /Изключенията са твърде малко, например превеждането на Ада Негри в предходната генерация./ В този аспект той не си поставя и информативни задачи.
Гео Милев скъсва с тази практика и ориентира превода към съвременността. Той заставя своята публика да се задъха пред актуалността на поетиката на един Верхарн, на един Ернст Толер или на Маяковски. Преводачът Гео Милев не обръща перископа си само към безбрежното море на класическата традиция. Той превежда поезия, която се прави в момента. Така той открива и начинаещи поети като Йоханес Бехер примерно; с други думи, прави не само превод, а и прогнозира за развитието на един от най-големите модерни немски поети. В това отношение редица негови преводи играят роля на рецензия, надарена с “прорицание”. В преводача Гео Милев има тип литературно-критически профетизъм, което е най-рядко срещаната черта на поета преводач. Тази страна на творчеството му се изявява най-силно в превода на Маяковски. Като един от най-ранните преводачи на гениалния поет на революцията със самите свои преводи той му “предрича” развитие дори поради простия факт, че преводачът е свързан с идеята за първостепенната роля на превеждания поет. Би било интересно да се потърси в епохата и да се види дали Гео-Милевите преводи на Маяковски не са и първите извън границите на младата тогава Съветска Русия. Може би паметта ме лъже, но на мен ми се струва, че германските поети експресионисти превеждат Маяковски по-късно от българския преводач. Въпросът е интересен за изследване. Но дори да е предхождан от преводачи в Германия и Белгия, Гео Милев е несъмнено един от тия, които най-рано са доловили магическата сила на поетическото слово на Маяковски.
Същото важи и за Верхарн. В това отношение българският поет върви непосредствено след неговите австрийски /Стефан Цвайг/ и руски преводачи. Той превежда Верхарновата поезия удивително рано. удивително е и личното му приятелство с поета, добрият пример, който той намира у мъчно достъпния и скъп на комплименти белгиец.
Чрез актуалния превод се озонира собственият ни литературен климат. Разбива се старомодната представа, че единствените модерни школи са парнасизмът и символизмът. Показани са новите процеси на развитие, и то не в информативни статии, а в поетически образци. Представата за модерното състояние на световното поетическо изкуство е придобила сетивност.
Подобен е случаят и с Ернст Толер. По принцип Гео Милев и до днес е единственият му преводач у нас. Постановчик на “Маса-човек”, преводач на гениалната трагедия “Инвалидът Хинкеман”, Гео Милев единствен в епохата си обръща внимание и на лирическата поезия на драматурга. В двадесетте години освен на немски Толеровата лирика е позната комай само на български и руски. Той е до такава степен неизвестен и самотен в Англия, където емигрира от хитлеризма, че се вижда принуден сам да сложи край на живота си. При аутопсията му става ясно, че не е приемал храна от една седмица. Едва в деня на самоубийството му Англия узнава за неговата значимост. Благодарение на Гео Милев Ернст Толер е един от най-популярните драматурзи у нас през двадесетте години. Позната е и Толеровата поезия и поетика.
Но на Гео Милев принадлежи и първият у нас превод на Уитман. Той е, който предава по-цялостно Верлен. Той пръв осъзнава значението на Фицджералдовия превод на “Рубаят” от Омар Хаям и могъществото на школата на персоезичните “суфи”.
В творчеството му на преводач има и определени идеологически черти. Несъмнено в това отношение той е силно повлиян от Ъптонсинклеровата антология “Вик за правда”. Но това не е само влияние. Той прави тази програма своя. Търси и намира актуално съдържание в гръцките трагици. Изглежда, в подобен аспект интерпретира и “Хамлет” и поради такива подбуди го превежда. Гео Милев поставя не само поезията си, но и поетическото си преводаческо дело в служба на своята обществена кауза.
Грубото социологизиране естествено би било погрешно. Нашият поет отдава дължимото на самите естетически стойности, на естетическото възпитание на човека и на читателя. Затова ще го видим и като преводач и на Джон Кийтс, и на Данте, и на Кристина Росети.
В последна сметка какъв мир! Просто няма нищо в модерната поетическа култура, което да се е изплъзнало от неговото внимание.
Културният му ентусиазъм е толкова голям, че той превежда “Хамлет” още неоздравял след тежкото му раняване на фронта. Условията, при които работи поетически преводи, често са крайно неблагоприятни, често е заплашван с репресии, но той продължава да разкрива неподозирани светове, чрез него научаваме за Рилке, чрез него научаваме за първи път за вътрешната революция у Блок.
Остаряло ли е качеството на неговите преводи? Позволявам си да се усъмня, че те ще остареят някога. И досега той остава най-вещият, най-изразителният преводач на Маяковски. Досега е жива магията на неговия превод на “Дванадесетте”, калкирането на руските /Блокови/ частушки, и досега е неподражаемо жива ритмичната Рилкева проза.
За всичко това ни припомнят избраните преводи на поета, излезли в издателство “Народна култура” в момент, когато българският поетически превод преживява особен разцвет. Ето защо е хубаво да се обърнем към неговите източници, към учителя, който преди шестдесет и повече години създава основите на поетико-преводаческата дейност, на естетиката на превода и създава програма за българското преводаческо изкуство.
Скъп дар от миналото, скъпо наше достояние, преводите на Гео Милев влизат отново в живота ни, за да го обогатят и оцветят, да ни напомнят за високата мисия на преводача, който никога не е само преводач, а по необходимост е и общественик, трасиращ пътищата на бъдещото развитие.

Бележки

Гео Милев като преводач - сп. “Панорама”, 1981, кн. 4.