музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството


ЛЮБЕН ЛЮБЕНОВ

РИМИТЕ В ПОЕМАТА “СЕПТЕМВРИ”


Според точното определение на Г. Марков поемата “Септември” “е онова единствено произведение, което е най-висшето поетическо откровение на Г. Милев”1. То сякаш е изпято наведнъж, в един нестихващ творчески унес. Тази поема е сякаш създадена, за да бъде рецитирана от устата на жилестите работници на младежки събрания и тържества - тъкмо тогава тя звучи най-естествено и най-силно. Същевременно няма друга поетическа творба, в която цялото съдържание да е отразено толкова ясно в римуваните думи. Тук римата е истинско огледало на съдържанието. Принципът да се римуват най-важните, най-силните, най-огнените думи в стиха е спазен абсолютно. Целият този наниз от гръмоподобни думи е споен, организиран /по термина на В. Маяковски/, облагороден от римата. В поемата “се отхвърлят всякакви строги норми, правила, условности. Няма строфи, няма равен брой срички, няма постоянно място на римите. Единственото нещо, което се заимства от силаботониката, са ритмичните стъпки и ритмите”2. Римата първенствува пред ритъма, доколкото той непрекъснато се мени и е силно синкопиран, като честите неравносложни рими усилват още повече синкопите. На много места именно римата задава ритъма, направлява го и го диктува. Тя обединява в една сложна, но ясна и отчетлива мелодия целия буен поток от звуци, превръщайки го в неповторима богатирска симфония на революционния устрем. В “Септември” римата издържа блестящо трудния изпит пред революционната поезия. По наситеност с оригинални, неповторени и неповторими рими това произведение е безспорно едно от най-ярките в българската поезия. И същевременно едно от чудесата на българския римуван стих - тук всяка втора дума се римува!3 Римният рисунък е твърде сложен, несиметричен, често убягващ от погледа, но той присъства навсякъде в поемата и е в пълна хармония със съдържанието. Неримувани в края на стиховете думи се срещат спорадично и рядко. Познаването на римния рисунък в поемата е твърде важно за адекватното и художествено възприемане на поемата. Неговото замъгляване при рецитиране е причина за избледняване на съответните места.
Отбелязвайки, че “в основата на поемата лежи амфибрахият”, Г. Марков правилно подчертава, че “римите възникват… върху асоциативна звукова основа. Винаги когато една дума предизвиква съответната звукова асоциация, Гео Милев я римува, понякога дори без особена смислова необходимост или в противоречие с идейната позиция на поета”4. И наистина създателят на “Септември” е използвал два основни похвата за римуване: на идейно кореспондиращи си смислови единици и на идейно антагонистични такива. Изградените съобразно с тези два принципа рими пронизват поемата открай докрай.
В “Септември” прави впечатление нещо, необичайно за други поетически творби. При мъжките рими рязко преобладават затворените - по брой те са близо две трети от всички мъжки рими5 . Същевременно при женските рими положението е тъкмо обратното - сред тях затворени рими се срещат по изключение6. Отворени са и всички употребени от Гео Милев дактилни рими. По такъв начин противопоставянето на предимно затворените мъжки и предимно отворените женски и дактилни рими в поемата е изключително силно и несъмнено допринася за засилване впечатлението от контрастния, без светлосенки стих.
Бие на очи насищането на стиховете с оригинални ярки рими, включително мъжки: плю - нахлу, Ханаан - обетован, Сарамбей - Андрей, погром - Лом, топ - гроб, дом - погром, прострян - Ку Клъкс Клян, Тот - Саваот, скок - бог - бог - бог. От женските бих отбелязъл утроба - злоба - роба, заводи - завои - усои, черни - латерни, шпаги - тояги, божи - ножа, нерви - Септември, профани - хулигани - глигани, Сатаната - граната, блясна - хрясна, смоци - потоци, палачи - значи - захрачи, осанна - урагана - престана, демон - Агамемнон. Свежо звучат и днес почти всички дактилни рими в поемата: изпокъсани - навъсени, склонове - слонове, търпение - гении, пещери - вещици, изтръпнаха - плъпнаха, селяни - стреляни, халата - цялата, мостове - лостове. От неравносложните рими следва да се отбележат особено първите - кърви, сюблимен - непостижим, бикове - викове - велики, картечници - далечните. И всичко това не е никак малко за една сравнително кратка поема7 като “Септември”. Същевременно тук се срещат и някои рими, вече усвоени от други поети, ала колко огромна е разликата в съдържанията, заключени между тях! Така например в ХІ част четем:

Пламнали клади
лизнаха със светотатствен език
светото подножие
на божия
престол.

Какво общо има това със следните стихове от “Родина” на Лилиев:

И ето ме изпълнен пак с любов,
и ето ме, Родино, пак готов
чело да сложа в твоето подножие,
да те посрещна като спомен скъп
и да приема твойта свята скръб
като награда, като милост божия.

А някои римувани думи, като например народ, съчетани с други съзвучни, сполучливо играят ролята на римен лайтмотив: свод - народ /Ічаст/, народ - живот /ІІІчаст/, скот - скот - народ - възход - живот, плод - народ /Vчаст/.
Обаче това римуване на действени, заредени с много енергия думи не е довело до особено силна флективност8 на римите в поемата. Делът на съчетаните еднакви части на речта, макар че леко надвишава половината от римите, е от порядъка на този в редица други ярки образци от българската поезия.
В поемата са представени всички видове рими: мъжки, женски, дактилни, неравносложни9. Последните два вида още повече разклащат и без това разлюления амфибрахий. Преобладават двойните10, но често се срещат и тройни, четворни, петорни и дори шесторни рими11, обикновено в най-драматичните места на поемата, където въздействат като настойчив, тревожен камбанен екот. Нерядко Гео Милев използва и тавтологични рими. В някои стихове крайните рими са подсилени посредством вътрешна рима със същата римоформа12. Тук-там са вплетени отчетливи пароними. По такъв начин в “Септември” българската рима е представена в пълния си блясък и разнообразие.
Липсата на строга строфа и на определен брой стъпки в стиховете проличава още в началото на І част:

Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв -
величав.

Породеното от тези съседни рими римно очакване за продължение на тази римна схема не се потвърждава още в следващите няколко стиха. Напротив, в тях възниква сложен римен рисунък, така характерен за цялата поема, непредсказуем и неочакван като самото и съдържание:

Дълбоко сред мрак и мъгла
Из тъмни долини
- преди да се съмне
из дебри пустинни
из всички балкани
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из фабрики, складове, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
заводи:

Четейки този пасаж, човек постепенно губи надежда за римуване на първия му стих. Едва в шести и осми стих се оформява тройната рима мъгла - поля - села. През стих се римуват долини - пустини и балкани - паланки. Съвсем отчетливо звучат съседните точни рими градове - дворове, гари - хамбари, чифлици - воденици. Остават неримувани само стиховете, завършващи с думите съмне, колиби, работилници и може би юзини /12-те стиха, през които тя се римува с долини - пустинни, са сякаш твърде голяма дистанция, за да възникне впечатление за рима дори и при един твърде изострен слух/. Последната дума от пасажа образува тройна рима с по-нататъшни думи /заводи - завои - усои/. След изброяване на още двадесетина обстоятелствени пояснения, оформени стихово само от римата, в поемата нахлува нейният колективен герой - народът, предшестван от цяла поредица римувани определения:

изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели в жега и студ
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподраи
прости
диви
гневни
бесни
- без рози
и песни
без музика и барабани,
без кларнети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:
на гърба с парцаливи торби,
в ръцете - не с бляскави шпаги,
а с прости тояги,
шопи с сопи
с пръти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- стари и млади -
се спуснаха всички отвред
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безброй яростни бикове -
с викове
с вой
/зад тях - на нощта вкаменения свод/
полетяха напред
без ред
неудържими
страхотни
велики:
народ!

Няма да проследяваме подробно римите - ще отбележим за краткост само неримуваните стихове. Те са съвсем малко, а именно завършващите с гневни, пръти, копрали, вили, топори, коси /т.е. всичко шест стиха/. Характерни са стихийно възникващите далечни рими като боси - прости - рози, изподрани - барабани /подчертани от вътрешното римуване в следващия стих с тимпани/, черни - латерни, отвред - ред, свод - народ. Интересна е тройната рима слънчогледи - млади - стадо, в която първите два компонента се римуват паронимно. Ако липсваха римите, цялата тази поредица от съществителни щеше да се превърне в сборище от думи без обединяващ център. Ако не се смятат предлозите, съюзите, частиците и междуметията, които поначало почти не се използват самостоятелно за изграждане на рими, в І част от поемата има 142 думи, като 72 от тях /50,7%/ се римуват! Близо две трети от римуваните думи /42/ са разположени съседно или през стих и именно те създават у читателя едно неотслабващо вътрешно очакване за римуване и на все още останалите римно самотни думи, като в повечето случаи това римно очакване се оправдава, макар и понякога с голямо закъснение. И тези закъснителни рими подобно на закъснителни бомби отекват ту тук, ту там и несъмнено допринасят за натрупването на все по-голям и по-голям заряд в стиховете, който се разрежда като мълния в последната дума на частта народ.
Това обилно римуване продължава и във ІІ част от поемата13. В първата и половина нейният лайтмотив се задава от дактилните рими картечници - далечните, склонове - слонове и особено от тавтологичната рима слънчогледите - погледнаха, която великолепно кореспондира на тавтологичната основа за изграждане на фразата /слънчоглед = гледащ слънцето/. Във втората преобладават женските рими удар - удар - луди, олово - топове и преминалата в неравносложна зареваха - заплющяха - страх - плах.

Нощта се разсипа във блясъци
по върховете.
Слънчогледите
погледнаха слънцето!
Зората от сън се
пробуди
сред гръм на картечници:
От далечните
склонове
- удар след удар -
заплющяха
луди
куршуми-олово.
Топове
като зинали слонове
зареваха…
Трепет и страх.
Слънчогледите паднаха в прах.

Римната насоченост и на ІІІ част е от същия порядък14. В нея има само мъжки и женски рими. Наред с изразителните женски рими народен - прободен, божи - ножа, просяк - мозък, нерви - Септември, свободен - народен, дело - смелост, сами по себе си съдържащи богат подтекст, особено силно прозвучава чевторната мъжка рима Ханаан - обетован - нам - блян:

Пред нас е смъртта -
о нека!
но отвъд:
там цъфти Ханаан
от Правдата обетован
нам -
вечна пролет на живия блян…
Вярваме! Знаем! Желайме го!
с нами бог!

Последните два стиха остават неримувани. По такъв начин споменатата вече четворна мъжка рима остава заключена и това още повече усилва нейното въздействие.
Следващата, ІV част е изградена само от 22 смислови единици /на мнозина други поети те биха стигнали навярно само за една четиристишна строфа!/ и над половината от тях отново са римувани! Римната мелодика на тази част се задава от мъжките рими /кръв - пръв, Сарамбей - Андрей, погром - Лом, Чирпан - Фердинанд/. Без да отговаря на общоприетите изисквания за рима, именно като рима се възприема и словосъчетанието подем - погром благодарение на съвпадащите начални и крайни звукове на двете думи. Женските рими са представени само от вътрешно тавтологичната “Септември! - Септември!”, заемаща цял стих; неравносложните - от Нова - Берковица. Последният стих е отново неримуван:

Септември! Септември!
О месец на кръв!
на подем
и погром!
Мъглиж беше пръв
Стара
и Загора
Нова
Чирпан
Лом
Фердинанд
Берковица
Сарамбей
Медковец
/с поп Андрей/
- градове и села.

В V част, където е една от кулминациите в поемата, делът на римуваните думи се повишава15. Мъжките рими са малко, но именно енергичната мъжка рима плод - народ служи за финал. Нейният втори компонент е включен и в петорната мъжка рима скот - скот - народ - възход - живот. В тази част преобладават женските и дактилните рими. Интересно е противопоставянето между двата обществени полюса, още по-ярко разграничени и в чисто формалностихово отношение посредством противопоставянето между група от чисто дактилни и група от предимно женски рими:

Народът въстана -
. . . . . . . . . . . . . . .

/не гении
таланти
протестанти
оратори
агитатори
фабриканти
въздухоплаватели
педанти
писатели
генерали
съдържатели
на локали
музиканти
/и черносотници/
А
селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
- скот като скот
хиляди
маса
народ.

В VІ част е налице равновесие между мъжките и женските рими16. Независимо от това, че началото на смъртната битка е дадено върху нарисуван със замах пейзажен фон, делът на римуваните смислови единици спада, оставайки обаче достатъчно висок17. Някои женски рими са особено изразителни /блясна - хрясна, потоци - смоци/. Единствено в следващата VІІ част рими няма. И не може да има, понеже тя се състои от един единствен стих:

Започва трагедията!

Но в VІІІ част, където устремът на битката е изобразен с епична широта, римата продължава да играе своята важна роля. Пародираният казионен лозунг, картечният лай, смъртта на първите, бумтежът на артилерията, трепетът на селата и градовете, зловещите трупове, подгонените селяни - всико това е римувано предимно с експресивни, разлюшкани дактилни рими, в които отчетливо отекват и поетовата ирония, и оръдейната канонада, и човешкият ужас…

“Отечеството
е в опасност!”
Прекрасно:
но - що е отечество? -
И яростно лаят
картечници…
Първите
паднаха в кърви.
Зад далечните
върхове
забумтя артилерия.
Затрепераха
градове
и села.
Мъртви тела
- окървавени трупове -
застлаха
склонове
валози
пътища…
С извадени саби
кавалерийски отряди подгониха
разбитите селяни
- доубивани, стреляни,
с шрапнели, фугаси
- бягащи в ужас на всички страни…

В следващата, ІХ част, където е друг от кулминационните маменти в поемата - обесването на поп Андрей, - насищането с рими отново става необичайно голямо18. Създаващото тревожно очакване преплитане на дактилни и женски рими постепенно отстъпва място на отсечени синкопиращи стиха мъжки:

Там
посред общия смут
сам,
като луд
епически смелия
поп Андрей
с легендарния топ
стреля
снаряд след снаряд -

Следва един от най-потресните моменти в поемата - поп Андреевият бунт срещу бога. В пестеливо изградения пасаж щедро са вплетени неравносложната миг - извика - велик, вътрешната литургии - ектении и особено великолепната женска рима Сатаната - граната, ограничената смислова несъвместимост на чиито компоненти създава силно римно отблъскване между тях и оттам силно междустихово напрежение.

В последния миг:
“Смърт на Сатаната!”
извика
побеснял и велик -
и обърна назад
своя топ:
последната
граната
изпрати
право там
- в божия храм
дето бе пял литургии, ектении.

Всеизвестните стихове, в които попът сам слага примката на врата си, завършват с енергичните многозначителни рими палачи - значи - захрачи, един - амин, въжето - небето, увисна - стиснал и особено редките и изразителни плю - нахлу и сюблимен - непостижим.
Единствено в кратката Х част римите са сравнително най-малобройни и сравнително най-малко интересни: три мъжки /есента - полетя, пот - свод, дом - погром/ и толкова женски /блясък - трясък, изви се - сниши се, ято - земята/. Те включват само една трета от смисловите единици. Това е наистина малко в сравнение с римите в останалите части на поемата, но е повече в сравнение с римите в обикновена строфа на някой друг поет, написана например в четиристъпен ямб. Впрочем тази част служи само за прелюдия към предпоследната глава на поемата:

Тогава настана
най-ужасното.
Бясно захласната
заудря в ушите тревожна камбана…

Тук вихрените Гео-Милеви рими отново въздействат с целия си блясък, изобретателност и разнообразие. Мъжките, сред които доминират такива експресивни като звек - ек, прострян - Ку Клъкс Клян, конвой - стой, мъгла - села, престол - месо, се редуват ту с необикновено красноречиви женски /изписка - стиска, окървавени - явни - задавени, залостени - гости, войници - Марица - Марица, топора - кръгозора, вади - клади/, ту със зловещи дактилни /ужасното - захласната, заключена - сгушена, селяни - разстреляни, халата - цялата/. Изключително силна е заключителната петорна неравносложна рима осанна - урагана - престана - настана - курбан.

Потекоха кървави вади.
Пламнали клади
лизнаха със светотатствен език
светото подножие
на божия
престол.
Замириса на живо месо.
Ужасени отвис небесата
нададоха вик
блажените жители на светлия рай:
- на бога свирепо осанна -
Край.
Урагана престана,
халата
спря най-подир:
мир
и тишина
настана
по цялата
страна.
Кървав на боговете курбан.

В последната, ХІІ глава “Поетът използва богато литературни герои от античната литература, за да изрази своите чувства и идеи”. Обаче тяхното значение не е в прякото им литературно съдържание, а в намека. Те са дълбоко преосмислени и се превръщат в условно-алегорична форма за съвременни събития и актуални проблеми.”19 Обикновено те са вплетени в пълни с подтекст рими /Ахила - сила, демон - Агамемнон, Хекуба - груба - Хекуба, Клитемнестра - Клитемнестра - Орест/, което още повече акцентува вниманието на читателя върху тях. Тази последната част не е от най-наситените с рими20, но пък повечето от тях са измежду най-силните в поемата. Преобладават женските21. Особено патетично и тържествено звучи финалът, за което несъмнено съдействат и отчетливите римни съзвучия:

По небесните мостове
високи безкрай
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
връху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети -
ще се сбъдне!
- Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкият живот
ще бъде един безконечен възход
- нагоре! нагоре!
Земята ще бъде рай -
ще бъде!

Поемата “Септември” на Гео Милев е забележително творение на българския римуван стих. Тук римата е натоварена с такива функции и първостепенни задачи, с каквито не са я натоварвали други български поети нито до, нито след Гео Милев.

Бележки

1. Г. Марков. Гео Милев. Библ. “Творчески портрети”. С., 1975, с. 88.
2. Пак там, с. 117.
3. Наистина, ако не се смятат предлозите, съюзите, междуметията и частиците, играещи спомагателна роля при изграждането на фразата, от 1121 смислови единици в поемата римувани са 506 /45,1%/.
4. Г. Марков. Цит. съч., с. 117.
5. По-точно - 52, или 61,2%.
6. Само 13, или 13,8%.
7. По наша субективна преценка около 37 /или 16,5% от всички/ рими в поемата звучат особено свежо.
8. Флективна рима - рима, чиито компоненти са еднакви части на речта /еднакви морфологични единици/. Вж. В. Жирмунский. Теория на стиха. Л., 1975, с. 611. В поемата при мъжките рими флективни са 54,1%; при женските - 58,5%; при дактилните - 58,1%; при всички рими - 56,3%.
9. От римите в поемата 38% са мъжки, 42% женски, 14% дактилни и 6% неравносложни /3 са изградени от мъжка и женска клаузули; 11 - от женска и дактилна; 1 - от дактилна и хипердактилна/.
10. Двойни са 79 мъжки, 75 женски и всички дактилни и неравносложни рими.
11. От мъжките рими 1 е тройна, 2 са четворни и 1 е петорна. От женските рими 11 са тройни, 1 е петорна и 1 е шесторна.
12. Римоформа - самият звуков комплекс, еднакъв в две, три или повече стихови клаузули, възоснова на които се изгражда римата /в следните думи римоформата е изтъкната с главни букви: сеЛА, съмнЕНИЕ, порАЖДАНЕТО, ЯБЪЛКА/. Вж. С. Иванчев, Л. Любенов. Предговор към “Български римен речник” /С., 1967, с. VІІ/. В поемата крайните рими са подсилени посредством вътрешна рима със същата римоформа в 2 случая при мъжките и в 6 случая при женските рими.
13. В нея от 29 смислови единици са римувани 15 /51,7%/.
14. От 74 смислови единици са римувани 34 /46%/.
15. От 88 смислови единици са римувани 48 /54,6%/.
16. Тази част съдържа 4 мъжки рими /пъп - зъб, гръм - хълм, ек - далек, легло - витло/, 4 женски /блясна - хрясна, небето - сърцето - бързолетен, чуки - дупки, потоци - смоци/, 1 дактилна /пещери - вещици/ и 1 неравносложна /сле се - бесни - бездната/.
17. Римувани са 38,6% от тях.
18. От 154 смислови единици са римувани 83 /52,3%/.
19. Г. Марков. Цит. съч., с. 105-106.
20. Римувани са 91 от 232 смислови единици /39,2%/.
21. ХІІ съдържа 15 мъжки рими /от тях 14 двойни и 1 четворна: скок - бог - бог - бог/, 16 женски /от тях 13 двойни и 3 тройни: Хекуба - груба - Хекуба, загина - загина - загина, бездни - беззвездни - железни/, 6 дактилни и 5 неравносложни /проклятия - отплата, Клитемнестра - Клитемнестра - Орест, пожарите - отговарят - вяра - отговарят, небето - сърцето, ти - небето, престол - надолу - долу/.
Римите в поемата “Септември” - сп. “Литературна мисъл”, 1980, кн. 8.