музей | биография | творчество | за Гео Милев | преводи на творчеството


АСЕН ЗЛАТАРОВ

ЧОВЕКЪТ


Начетен, буен и вдъхновен, Гео дойде между нас и донесе тръпката на новото: той почна да славослови имена, които бяха непознати за нашата духовна общественост, и с това внесе сред спокойствието на традиционните ни схващания за проблематиката на писателя, на художника, на актьора раздвижване - и нов хоризонт почна да се очертава пред техните замисли. Спомням си с какъв фанатизъм говореше за Оскар Кокошка и как дръзко, уверено и с поток от велеречия развяваше знамето на едно новаторство, което и увличаше, и смущаваше.
Но не само новите веяния в изкуството му бяха стихията: Гео познаваше и големите класици на стиха и прозата и даваше верни щрихи, когато говореше за тях. Най-вече английските творци на палитрата и перото му бяха близки и основно изучени. А от другите това бе Емил Верхарн, който го увличаше, и от неговите поеми той знаеше не една наизуст.
Европеизиран и космополит, Гео бе наистина една живителна струя за всички, които дружеха с него, увличаха се по неговите видения за една нова българска духовност, която, приобщена към голямото изкуство на Запад, ще обнови нашите национални заложби и образци и ще ни издигне до равнището на тия, които трябва да догонваме в културата. А Гео имаше приятели - и днес не един от тях е вече име, което все значи нещо за името на страната ни.
През тежките и усилни години на войната Гео замина за там, където не бе неговото призвание, но той изпълни достойно своята служба: бе му дадена да върши отговорна и опасна работа и той я върши с всичкото решение на честен човек. Пръсна се слух, че е убит. После се научихме, че е тежко ранен и ще се върне сакат, негоден за работа. Истината бе, че той по чудо се е спасил от смъртта: откупил се бе от нея с цената на загуба на едното око, дълбока черепна рана и страшно контузване на цялото тяло. Как бе оцелял, бе наистина чудо!
И ето ний видяхме сред нас пак нашия Гео, осакатен, но с бодър дух и закалена воля за дело в живота. Страшното, което го бе възправило пред смъртта, не бе смирило неговото сърце, жадно за живот и творчество. И той пое своя път: поет, драматург, есеист и критик се очертаваха и крепнеха у него. Индивидуализмът му бе направил крут завой и той се приобщи към потока на многото, които войната събуди за друг поглед и друго разбиране задачите на живота. Дързък и откровен, Гео почна да брани позиции и да напада, а това го отдели от мнозина от старите му приятели. Но той следваше своя път. Поетът доби у него ударност и сила и той написа няколко работи, които ще пребъдат. Друг бе станал в схващането си за живота Гео, но бе останал същият по възторженост пред делото на духа и вярата в тия, които дават чрез своите видения и творческо прозрение смисъл и оправдание на живота. Той се обърна и към народното творчество и поиска да намери там основния тон на нашия народ. Прочете отново Вазова и го призна за най-големия от поетите ни, защото изтръгна от него това, което бе дълбоко срасло с низините, със съдбата и неволята на народа ни. Гео крепнеше. Той се готвеше за голямото дело, което да изнесе в образи и везана реч: величието и устрема на народа, търсещ своето благополучие и пристан за своите сили. Но сви буря - страшна и свирепа - и отнесе Гео: грабна го пред очите ни, за да не го видим повече.
Бяха страшни дни. Дано се никога не повторят. Много неволя, много страдания се понесоха. Много опако се бе очертало и бушуваха зли сили. Днес това е история. Но това е жива история, която не може да ни остави равнодушни и смълчани. Защото скъпа дан се даде - в името на какво? Не, да не възкресяваме кошмари!…
Минаха десет години, откак Гео бе изваден от дома му, за да не се върне повече. И ето колко много свят си спомня за него. Споменът за него е жив и ще живее. В тая поменна книжка някои от приятелите на Гео дават израз на своето чувство към името и делото му. Некролог от близки. Но Гео има близки и сред тия, които не умеят да пишат, а те са така много… Те знаят само да скъпят и да не забравят името и делата на тия, които им са били учители и приятели.

Бележки

Човекът - в. “Кормило”, 1934, бр. 34. Препечатана е в “Гео Милев. Юбилеен сборник”, 1936.